News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

ИГРА: Стихче по поръчка (Игра за напреднали поети)

Started by uNiKaT, November 08, 2005, 23:54:10 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

nejno_angel4e

Когато те повикам и те чувствам
като леден полъх в топла атмосфера.
Аз знам, че съществуваш.
макар и в друго време - там си фея.
Духът ти силен ми помага
винаги, когато имам нужда
и сега отново се прекланям
без за миг да се замисля,
ти не можеш да ми станеш чужда!
Твоят лик в мене вътре жив е
и там споменът за тебе
ме крепи когато уплашено те търся...
Ти си моята подкрепа, когато падна духом
и не мога да заспивам нощем,
а аз тихичко ще те попитам колко
от твоите сънища си спомняш още...
Когато ти заспиваше, аз не можах да те събудя,
но знаеш ли, че на сърце ми липсваш
и днес, и утре, аз не ще прокудя
този ледех полъх, който всъщност топли...

Лед, Прах, Пепел
My heart is my strength...
...and my weakness

{dulgokoska}

Между нощ и утро е студено -
лед по кожата пълзи,
прах (в очите уловена)
като извор чер сълзи
и в ръцете сива пепел
стискам като че роса.
Със какво да се измия,
та да спра да се кълна,
дето всяка сутрин, рано
трябва вече да вървиш.
Любовта е глупост най-голяма -
желание да те боли.


П.П. малко го слигавих, но началото ми харесва
:arrow: върба, езеро, кръг
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


defiant_spirit

Помниш ли игрите,
с тебе край върбата
и нощите и дните,
нагазили водата
във езерото с шапки
от вестник на главата
правехме си "жабки"
и трескаво брояхме
кръгчетата. Малки
отдавна с тебе бяхме...

-> птица, вятър, игра

{dulgokoska}

Птица да съм искам!
Там по хоризонта
лудо да се скитам
с вятър. На игра
да се спускам ниско,
тревата да докосвам
и с душа пречистена
да литвам към деня.


:arrow: фонтан, кралица, капка
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


defiant_spirit

Имало кралица с неземна красота,
чудна хубавица и от знатна висота.
Душата й звънлива и с песните на птички
се реела щастливо, завиждали й всички.

До вещицата черна, достигнала мълва,
за хубостта й неизмерна и във нейната глава,
завистта се зародила. Предрешена кат старица,
по пътя тя поела към прекрасната девица.

През стената на двореца още като влязла,
видяла там жребеца, който царската особа язди,
да пие от фонтан, блажено той водица
и веднага пъклен план, щукнал в нейната главица.

Как със капка от отвара древна
песента на царската душа ще спре напевна
и конят верен, здрав и мощен,
с царицата ще търсят дни и нощи ...


:arrow: принц, гора, щастливо

Zatoichi

Във гора не се живее щастливо,
защото се превръщаш във дивак,
по-добре в палат и с доста пиво,
като принц, а не като макак.



:arrow: колело, хаос, елемент, полубог
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Колелото днес е господар на хаоса,
живеем във автомобилен век,
т.е. полубог шофьорът се оказва,
колата - бог, колоездачът - елемент...


:arrow: копче, лейка, синоптик
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Qween of the black hearts

Копчетата на душата се разкъсаха,
изхвръкнаха със стон от бяс,
огнените спорове прекъснаха,
без жалост всичко между нас.

И нищо веч не спира тоя огън,
ни мила дума, нито мраз.
И с лейка даже да поливаш,
да загасиш не можеш яростта на моя глас

Синоптиците предсказаха валежи,
може те да охладят,
гневът надигнал се във мене,
подпалил всичко, даже и сънят.....



затрудни ме ,признавам си :)

житни нивя,вплетени, любовници

lepidopteria

Житни нивя, пред очите ни, длани пилеят.
Лято е, време безветрено, жега пламти...
В ръцете ни, вплетени, думи мъждеят
и страст непоискана в душите жари...
Скрити от погледи, думи потайничко роним.
И тиктакат забързани хорски часовници.
Време е, пак времето трескаво гоним,
като стрелките, които не могат да бъдат любовници.

Пожари, танцувам, мълчание, свян, самота

defiant_spirit

Някога искри хвърчали,
да танцувам с теб бе само блян,
докато в плътските пожари,
не изгоряхме във нощта без свян...

Побърква ме сега мълчанието твое,
погубва в мене цялостта,
която с теб разбрах какво е
и щастието ми превръща в самота...


нищо, музика, денем, спи

{dulgokoska}

Нищо няма никому да кажа.
Лентата назад се превъртя:
умора, нетърпение и жажда...
нямам спомен от преди това.
Музика за фон не ще си пускам:
денем шум, а нощем - тишина.
Спи в гърдите нещо сгушено,
дали не е остатък от душа?!
Цял живот (да кажем четвърт век)
опитвах да съм повече от Грешка,
да се превърна във "добър човек".
Е, не успях.

                         Поредна черна пешка
                           (Подпис)


:arrow: идея, свидетел, печат, синджир
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Импресия

Не вярвах, че изгубена идея
ще стяга ум и тяло в груб синджир;
сега последната надежда тлее
и в рани е сърцето ми кървящо, и боли...
Белязан от камшика на съдба жестока
човек се лута слепешката напосоки
и като ням свидетел на умрялата илюзия
разяждащия го печат той мълком носи,
тъй както кръста си към своята Голгота.

:arrow: забрава, легенда/и, тайна/и, вода, лелеяна/и

{dulgokoska}

Потъваме в забрава.
Не помним и не знаем
кой стои насреща,
как да се покаем.
Слушаме легенди,
тайни страшни крием
на дъното, където
душите ни загниват.
Живата вода
изтече и пресъхна,
стигнахме дотам,
че и калта изпръхна -
всичко е пустиня:
жега, суша, прах...
лелеяни копнежи
доведени до крах.


:arrow: влага, мисли, тяло
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


womanly

Кълбовидни мълнии разпориха небето.
Силен гръм Земята озвучи...
Падна там, в далечината където,
вятърът беснее, яростно фучи...

Заваляха тежки капки дъжд.
Разрушиха на мига тишината.
Силует на скитник с образ на мъж,
появил се бе изненадващо в тъмнината.

Тялото му с влага се пропи.
Потрепери от студа зловещ.
Уморен и отчаян - очи склопи,
надвесен над загасналата свещ.

Усещания неприятни го обзеха.
Почувства, че наблизо е смъртта.
Черни мисли, съзнанието му превзеха.
Отпусна се...  и отлетя към вечността...


точка, човек, небе, цветя

{dulgokoska}

Слагам днес поредната си точка.
Калинка съм, а не човек,
т.е. ще рече, че най-безсрочно
мога да приветствам със криле
синевата, ширната над мене,
синоним на чиста свобода
от калта, която ме отгледа
с изсъхналите, гниещи цветя.


:arrow: водопад, дъга, уют
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."