ИГРА: Стихче по поръчка (Игра за напреднали поети)

Started by uNiKaT, November 08, 2005, 23:54:10 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

missy_eli

Болезнено ухапа ме комар,
то бе трагедия, не просто злополука,
белегът е доста стар,
наречи го суета, извадих си поука!


пламък, талант, апатия

Attention

пламък, талант, апатия

В душата ми ледена, пламък странен зароди се.
Талантът ми да наранявам някак си замря.
Апатия обзе ме - самотата смили се
и пак в прегръдките й душата ми умря.

:arrow: мисъл, зелено, холокост  :>
Would you die for the one you love?

defiant_spirit

Там във стаята стоеше , в компания от четири стени
и с носталгия четеше, от листче със жълти спомени.
С мисъл във главата, за госпожица Любов,
пак припомни си, че нявга, той на всичко бе готов.
Да прескача тел, ограда, да пропусне пиршество,
да целува баба жаба, т'ва зелено същество,
да дарява без да иска, в Холокост да се роди евреин,
да понася без да писка, само миг да може той да бъде неин...

лесен песен усмивка път

missy_eli

Звучи любимата му песен,
в нежна музика унесен
на красотата се любува,
пътя лесен му се струва.

Усмивка на лицето се прокрадва,
настроението в песента го радва,
натискайки "repeat" спонтанно,
да я слуша иска непрестанно.


скулптор, мечта, уют

Attention


И пак създадох си мечта,
изваяна от неизвестен скулптор май.
Исках на някой да я подаря
и на мъките му аз да туря край.

Но в стаята проникна студ
и заледи домашния уют..


:arrow: играя, сън, цвете, кораб  [inlovee]
Would you die for the one you love?

missy_eli

Котвата се вдигна, корабът отплава,
пое неизвестна посока,
орисницата се оказа права,
на любовта цената е висока.

Днес се нося на вълните плавно,
с птиците и вятъра играя,
от брега ти се отдалечавам бавно,
за отминалите дни нехая.

Бряг насреща си съзирам,
едно омайно цвете
Сън ли е? Какво намирам?
Протягам ръцете си и двете...

пространство, копнеж, пеперуда

ASSTONIA

Пеперудата отлита
протягаш силно ръка
сякаш можеш да я хванеш
сякаш ще се върне тя...
Изчезва бавно във това пространство
в което също си и ти
но никога не ще я срещнеш пак
нелепо е нали....



Приятел липса далеч усмивка
 

lepidopteria

Далеч е пътеката на усмивките.
Далеч е и първия трепет по теб.
Стягат ме само студени завивките -
липса е твоята близост за мен.
Приятел ли беше или пък - не?!
Врагът до мене заспива нощес!
Усмивките наши - днес кът са и те
и минаваме чужди през брачния лес.
Далеч е пътеката на мечтите ни.
Далеч са и любовните ласки в нас.
Нижат ни като с тръни и дните ни
и се карат като заразени от бяс...

Стъкло, листа, олово, тръгвай

missy_eli

Есен е! Вятърът оповестява...
Голи дървета, капят листа,
надеждата за топлина стопява-
аналогия на моята душа.

Изстреля убийствено слово,
тревожно зазвучаха патрулки,
думите- пронизващо олово,
сърцето ми бие на пресекулки.

Тръгвай, мястото ти не е тук,
дели ни задното стъкло, пищи сирена,
след кратко вече приглушен е звук.
А аз ще чакам пролетта смирена.

вино, нощ, време

Devil`s Bride

А е време вече да си тръгвам ...
Доста дълго тук се задържах.
И дори от ласките ти още да изтръпвам,
аз и без целувките ти издържах.

А и защо ти е да ме обичаш?
Аз нося със себе си виелица и мрак.
Нощем ти на някой друг приличаш
и аз в капана ти попадам пак.

Но хайде, сипи по чаша вино.
Да пием и нека да горчи.
После съблечи ме бавно, финно.
И с лъжите си ме прелъсти.

...

Когато си отиваш, не ме поглеждай.
Не плача, но празното боли.
И с преструвка глава виновно не навеждай.
В тази нощ поредна сърцето ми кърви.


:arrow: Летя, сънувам, звезди, далече


nela

Ти си толкова далече с моята кола
и кол заби в сърцето ми сега.
Една маса ,една ваза безутешно ухаят .
Един учебник разлистен разказва за
нашата съдба.

missy_eli

летя, сънувам, звезди, далече

Когато се спусне нощният мрак
и разлее синьо мастило
на подсъзнанието дава знак,
през деня се плахо крило.

Засиява Луната неудържимо,
подгласят весело звезди,
толкова далече е- недостижимо,
оставя светли, трепкави следи.

Въображението е отключено- сънувам,
летя, усещане за безтегловност,
със звезден прах рисувам,
за творене във готовност.

Разполагам с цялото пространство,
единствената граница- небето,
свободна съм за странство,
където отведе сърцето.

Уви, зад хълма слънчев лъч се плъзва,
взема съзнанието превес,
сънят подплашен се изплъзва,
няма и помен от нощес.

миг, ирония, сянка

ASSTONIA

Прибрах се вкъщи след много години
тъжен и пуст е родния град
нямам приятели нито роднини
останала е празнота и гадна смрад...
Напират сълзи и спомени стари
тук на пъважа децкия глас
игрите с всички другари
и звънеца да влизаме в час...
За миг сякаш връщам се пак
в онези щастливи години
игрите на пътя до мрак
ВЪРНИ МИ ГИ БОЖЕ ВИРНИ ГИ!
Живота ни - грозна ирония
спомените - изживяни неща
искаме мир и хармония
може ли да постигнем това?


Усмивка шанс красив(а)(о)

defiant_spirit

Съжалявам, че ще поставя стихотворение, което вече съм публикувал
ииииии съответно писал преди мноооого време, но просто
тези три думички ме върнаха няколко години назад :о)

ШАНС

Едно момиче, срещнах нявга на морето,
усмивка нежна, радост носи на сърцето,
лице разкошно, тяло огнена стихия,
краче със татос, ах къде да те открия.

В съня ми там си, ала във реалност тъмна,
живея - сам съм, но копнея да те зърна.
На възраст крехка, пряма, умна и красива,
не те допуснах в моята реалност сива.

Косите есен, бури скрили, урагани,
в очи дъбрави, болки и любови сбрани.
Душа кристална, бистра Витошка рекичка,
сърце голямо, зная, може да обича.

Всичко във тебе, някак нежно ме ранява,
с главата мисля, а дали си заслужава.
Едничко цвете, блян, оазис във пустиня,
борба във мене, търся твойта милостиня.

Сърцето казва, да протегна се към нея,
разума ме спира, чувствам че ще полудея.
За друг живееш, няма да те имам зная.
Едно момиче, с мен в небъдното до края.


:arrow: Ммм затова предлагам някой също да напише нещо свързано с
            "Усмивка шанс красив(а)(о) "

ASSTONIA

Когато гледаш стената
и бяла и празна е тя
а радост изпълва душата
и спомен прожектира се там
Когато гледаш стената
и бяла и празна е тя
а усмивка покрива лицето
и виждаш толкоз неща.
Когато гледаш стената
а празна и бяла не е
красив помен тя ти разказва
а ти не искаш да спре!
Този момент е тъй специален
знаеш какво ще се случи сега
но този път знаеш и края
и по-красив го прави това!
Но не можеш да мамиш стената
и да промениш филма пред теб
опиташ ли тя се превръща веднага
в стената преди да застане пред теб


дух фея атмосфера