News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

ИГРА: Стихче по поръчка (Игра за напреднали поети)

Started by uNiKaT, November 08, 2005, 23:54:10 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

[ooooo] Юле, страхотна си!



На ъгъла стои един
небрежен силует.
И час по час, и миг след миг
облегнат, чак превзет
прашинка от ръкава свой
най-показно изтупва
тогава ненадейно, ой!,
май на паважа тупва
звезден и проблясващ смях.
Каква магия, Боже!
Дали пък вярно виждам аз,
или е... не, не може!
Как би могло да бъде знак,
да бъде намек даже,
че моят, младият Живот
след тридесет години стажове,
сега е взел да си стои
на пътя, да причаква
кривящата ми линийка
в дланта на булеварда,
наречен "скромно" Битие,
ах, как набитиювах
всяка малка част от мен...
Сега ли да умувам?!
С ръка във джоба и - напред!
Пък ако стане - стане!
На ъгъла един живец
ме чака да играем.


:arrow: луна, топлийка, връв
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Чак пък толкова...  :p

Като топлийка в ръкава,
като косъм на рамото,
като значка на ревера,
като връвчица край дланите,
като слънце в очите,
като облак над мислите,
като луна до звездите,
отбелязали искане,
ще напомням начесто,
че мамейки мене,
ти себе си лъжеш.
И сърцето си вземаш.

вярвам, знам, няма
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Няма да продумам, че ти вярвам.
Аз зная, че си точно ей такъв -
каквото чуеш все го подминаваш.
Винаги ти отпътуваш пръв.
Аз много знам. С ръцете си изписах
това, което в мене начерта -
една окръжност и най-права линия
(стрела ли си или си ми игла,
преминала направо през сърцето?).
Все нямаш време и напряко крачиш,
ала знам и слабото местенце,
което някой ден ще забатачи
мъжката ти гордост и "спонтанност" -
да получиш всичко (и бакшиш!).
Е, повярвай, днеска си напразен
и нямаш стойност в моите очи.

Това ли беше малката ти рана?
Прощавай, но
лекарство не остана.

оффф [confused]

:arrow: мисъл, подсвиркване, час
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Сипи ми, сипи ми, сипи ми.
То, пиянството, прави следи,
та дано заличава и рани,
които били са преди.
В този час съм самотна и слаба.
Само с мисъл ще ме прободе
тази болка, която остана
от предишния принцокретен,
който подсвирква безсрамно
след други пронцесожени...
Сипи ми! Та белким да няма
накрая от него следи.

парфюм, рокля, тъма
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Скроих си нова рокля (по-така),
парфюмът ми мирише на мръсница.
До вчера бях възпитана жена,
третирана за пълна куку-вица.
От днес съм друга - в крачка със света,
вървя и гледам само равни плочки,
не се страхувам в време на тъма
(очите са ми черни, та разкошни).
Не ми е нужен тъмният воал.
Косата си разпуснах като грива.
Светът порасна (стана МНОГО кал),
но аз високо стъпвам. Висша миза.


:arrow: искра, барут, мишена
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Мириша на барут от дълго време,
а ти миришеш на искри.
Май много с тебе сме се взели
и все е на сериозно, и боли.
На мушка си ми, знам, и аз съм.
Мишената се движи и върти.
Защо не спрем и не признаем,
че всъщност искаме да се взривим
от страст и от любови,
а не от динамит и от тротил...
Ще ти призная, съм готова
да се предам, ако си ти.

музика, талисман, ефирен
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



lepidopteria

Музика е гласът ти, палещ и топъл.
Докосваш ме с дъх посред полет ефирен
и изтръгваш от мене вопъл след вопъл,
сякаш сме с тебе талисман на Всемира...
Аз огнени пръсти обвивам по тебе.
Целувам те с думи, помислени, само...
Взривявам се. Хиляда фотони от мене
политат и заспивам на твоето рамо....

Ритъм, думи, очи, мъгла

NanaSky


В ритъма на салсата
две думи сякаш ме убиваха.
Сърцето ми се насълзи сломено.

Очите плакаха,
самотен клон до мен съзираха
и раждаха се в неговият плен.

И само вятърът погалваше
безжизненото ми, безцветно тяло
във нощта.

Дъждът, сърдит във мен се сипеше,
завършвайки сценария. Сега изцяло
съм потовена всред мъгла.

:arrow: поле, мечта, звезда, дете
You only live once,
but if you work it right,
once is enough.

defiant_spirit

Във полето, там отдолу под звездите,
легнала във млада избуяла ръж,
сливаща реалнността с мечтите,
за да направи от детето мъж.

усмивка, перо, прозорец, решетка

{dulgokoska}

Затворен бе от много дълго време
и занапред в килия да стои
му обещаха, а пък той не щеш ли
все си мисли за едни очи.
Които вижда само във съня си -
решетката не дава явен взор
и затова прозорец той потърси
в сърцето и в душата. Легна той
и се усмихна, тихичко, блажено
усмивката му (сякаш че перо)
политна и в очите въжделени
покапа като лъскаво сребро.


:arrow: понякога, всъщност, трева
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Тревата всъщност не е безопастна,
понякога от нея зло те дебне
и колкото и да е дребно
яко може да те прасне!


(надали някой може да съчини по-тъпа строфа  :D )



:arrow:  сирене, алгоритъм, Мики Маус
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

За всеизвестен алгоритъм
тоз ред порочен е признат:
наш Мики Маус за хапка сирене
би счупил Гуфиния врат.
[confused]


:arrow: пилея, кора, дузина
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Времето обичам да пилея
и да броя звездите до дузина,
сънувайки как весело живея
върху кора от тлъста диня!


( [oops])

:arrow: копче, система, ток
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Напоследък - все разгърдени девойки,
че и младежи - да почупят стойки -
всяко малко копче(нце) отказват
и се мъчат "нещо" да покажат.
Пъп, корем или пък бюст,
а в главата - Космос пуст.
Няма никаква система-Слънце -
само Мрак и мозък-зрънце.
Ала важното е, както пеят,
"ток по тялото" да има,
пък някак все ще преживеят
свойта безакълна зима.


:arrow: обувка, Рим, конче'
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Без обука и без конче
да стигна мога и до Рим,
нужно ми е сал' балонче
и до мен човек любим!


:arrow:  суета, комар, трагедия
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.