Стих4ета от минали дни

[Devil`s Bride]

Сън ли бе това или животът мой?
Оттекна гръм...
И паднах аз пронизан...
Оттекна гръм...
Усетих зад гърба си изстрел.
Оттекна гръм...
Но аз ли бях пронизан?
Оттекна гръм...
Но гръм оттекна ли? Нима?
Не знам дали съм буден или спя,
но слънцето изгря,
появи се и луната,
звездите малко закъсняха.
От приятел бях предаден,
но приятел ли бе той,
щом живота ми продаде
и не даде ми покой.
Не, не беше той приятел,
а безмилостен предател.
И събудих се на сутринта
в локва кръв до колена.
Зарекох се да отмъстя,
но за радост на света
съвестта ми клетвата отхвърли
и злобата ми тя изхвърли.
А на следващия ден,
от постъпката си ужасен,
старият приятел
бе отново пак до мен!

[inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[tonnny_bg]

МЕЧТИТЕ
Чудесно е, че сбъдват се мечтите!
Как иначе би имало мечти?
Живецът ни в желанията скрит е
и с тяхната настойчивост пламти.

Понякога бленуваме химери
и в нощите, замаяни не спим,
но важно е, че устремно живеем:
готови сме до край да устоим.

И често сме излъгани и жалки,
оплакващи късмета си свидлив.
Каквото да постигнем, все е малко
и всеки късметлия ни е крив.

Но хиляди, милиони са мечтите,
зареждащи ни с жажда за живот!
Отстъпват неуспехите ни, свити.
По мъдри сме. Отново сме на ход. [inlovee]

[kalista]

Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие.
Луната мълчаливо ни преследваше.
Рисуваше телата ни по пясъка.
Ний правехме какво ли не - понякога
наистина приличахме на влюбени.
Но пясъка изтече от косите ни
и се завърна помежду ни въздуха.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е да потърся хората.
Да се разтворя в тяхното съчувствие.
Да им изплача болката си с някакво
забравено и скрито удоволствие...
(Аз мога да разплача и дърветата,
и птиците и бронзовите бюстове,
но докага ще ни сближава болката
и много ли е трудно да сме искрени?)
И затова ще се усмихна някак си.
Усмивката ми ще е малко стъклена.
Уплашено ще питам - и безмилостно
луната и дърветата, и себе си,
наистина ли ние бяхме влюбени?
Наистина ли ти си мойто щастие,
или в нощта приличаше на щастие?
Тогава ще напиша неочаквано
най-истинското си стихотворение,
най-хубавото... Като тебе
хубаво.


И толкова далечно - като теб.


[heart__]

Живей!

Живей, когато имаш всичко
Или от всичко си лишен
И късаш думите на срички,
За да не паднеш в техен плен.

Живей, когато ти се плаче
Или от плач си отвратен,
От бели вълци и гризачи,
Които ровят в твоя ден.

Живей, дори да си измамен
От собствената си съдба
И вместо да усетиш рамо,
Усещаш нечий нож в гърба.


Живей за всичко, а когато
Животът вече изгори
Вдигни се пак и без остатък,
Останките му събери.

Живей, когато от тревата
Орониш първата роса
И търсиш в утрото приятел
На детските си небеса.


Живей с умората на всеки,
Сънувай неговия сън
И ако всичко си отрекъл,
Повикай слънцето отвън.

Живей, когато те разлюбят
светкавици и ветрове.
И нежността започне грубо,
с метални устни да кове!

Живей с гласа и препирните
На малките си дъщери.
Изстинеш ли съвсем, опитай -
Леда искра да сътвори.

Живей и всяка адска жега
С капчица вода полей!
Дори да ти коват ковчега,
Живей, приятелю, живей! [heart__] [heart__] [heart__]

[tonnny_bg]

Едно хубаво стихче .

автор: midnight_witch

докато пуша
сама на бара
отпивам бейлис
с кубче лед
разлиствам
всеки мъжки поглед
влажен
и искам теб
как само искам теб
ти да стоиш
зад лявото ми рамо
да вдишваш
аромата на косите ми
да пооправиш
падналата ми презрамка
и нещо с пръстче
по ръката ми да пишеш
аз ще те гледам
леко дяволито
облизвам ръбчето
на чаша бейлис с лед
порочни са
и миглите и мислите
за изкушение-
черешка в сладолед
топяща се над палаво езиче:
ако и днес
не чуя пак: обичам те.
ще се обадя аз-
обичам теб! [inlovee]

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

ЛЕКА НОЩ

Автор:Пърси Биш Шели
Превод: Проф. д-р Симеон Хаджикосев

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
          тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
          защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
          но винаги е лека тя!

[неземен]

Нещо от Стивън Крейн

Пътникът

Пътникът
видя пътеката към истината
и остана поразен.
Тя беше обрасла с гъсти бурени
"Ха-каза той,-
виждам,че тук отдавна
човек не е минавал."
По-късно той откри,че всеки бурен
е всъщстност остър нож.
"Е-рече той накрая,-
и други пътища ще се намерят."

Видях човек

Видях човек да гони хоризонта.
Те бягаха наоколо безспир.
Аз бях смутен
и спрях човека.
"Безсмислено е -казах аз.-
Ти няма никога..."
"Лъжеш!"-извика той
и продължи да тича.

Сърцето

В пустинята
видях създание,разголено и грубо-
приклекнало бе ничком над земята,
в ръце сърцето си държеше
и ръфаше го с ярост.
Попитах:"Вкусно ли е ,хей,приятелю?"
"Горчи,горчиво е-отвърна то,-
но пък е вкусно именно
защото е горчиво,
защото е моето сърце!"

Превел Николай Попов

[teamote^]

попаднах на едно стихче, което специялно на мен много ми харесва, но не знам на кой е  [confused]

Сбогом

Последното утро.
Последната вест.
Баналните мутри.
Последен адрес.
Сбогувам се със всичко д нес!

Кафето последно.
Последният фас.
Последна монета.
Последният шанс.
Сбогом, отивам си от вас!

Последна прегръдка.
Последен хотел/
Последната глътка.
Последен коктейл.
Сбогом, отивам си от теб!

Последно съмнение.
Последен романс.
Последна сцена.
Последният танц.
Сбогом, отивам си от вас!

Последната вечер.
Последна луна.
Последната песен.
Последна вина.
Спете, спокойна е ношта!

Последният поглед.
Последният мост.
Последно сбогом.
Последният скок.
Един кръг и полет дълбок!

така по-добре ли е ? :))

[Arwen]

И аз ще напиша няколко стихчета :). Имаше хора от форума, които ме питаха кой е авторът на някои от моите подписи и сега ще напиша някои нейни произведения. Казва се Елена Табакова и пише много красиво, но сами се убедете... Надявам се да ви харесат. :)

Щом бялата утрин разпръсне косите ми
и вятърът гальовно ме вдигне от сън,
аз мигом улавям духа на мечтите си
и с ведра походка поемам навън.

А там ме очакват безбройни вълнения -
светът ведрочист след нощния дъжд,
красиви реклами, внезапни съмнения,
дали не живея във райския кът.

Вървя непорочна и смела, и истинска,
с усмивка дарявам живота край мен.
Отвред ме докосват крилата на птиците,
поели от изгрева на новия ден.

А слънцето тайно вселява се в мислите,
игриво преплита лъчите си в мен.
И някак разкрива ми сладката истина -
човек заслужава да бъде роден!

                   ********

Ураганът притихна.
Пострадали няма.
Само белия кораб
на мойте илюзии
се разби на милиони предразсъдъци
и потъна на дъното
на една неизбежност.
Пострадали няма.
Оцелях след нелепия вихър
от сълзи, от билка, от упреци,
от презряно съчувствие,
от чуждо присъствие...
Оцелявх взряна
в следите на белия кораб,
който ме връщаше
в твоя живот.
Край на тайния брод!
Отшумя урагана...

            ********

Пропищя телефонът -
смъртен вопъл на луд.
Твоя глас се зае
да омайва слуха ми...
Някой ден ще узнаеш -
тя си тръгна от тук.
Дотежа й навярно
от умора и грижа.
И в гласът ти, любими,
има студ и сълзи,
и понякога нотки
от спомен за нея.
Затова на продумвай!
По - добре замълчи.
Любовта ни е мъртва.
Да забравим за нея!

           ********

Приказка

Небето плаче без страдание,
но сълзите му парят в мрака.
Те топлят нашето мълчание
с надеждата, че ще почака
отдавна търсената думичка,
с която всички се разделят.
И че ще спрат едно безумия,
но... всъщност няма да успеят.
Червени светят пак неоните.
Червен проблясва и паважа.
"Довиждане. Прости ми, моля те!"
"Не! Сбогом!" Туй успях да кажа.
А после тръгнах някак истинска.
В прегръдка нежна взе ме мрака.
Така завърши тази приказка...
и как ли никой не заплака!?

                   ********

Птици

Сега си тръгвам. Трудно ми е вярно...
Но аз съм силна и ще продължа!
Не ще ме обвиняваш във коварство
или във подла някаква лъжа.
Защото с тебе бяхме просто птици,
летящи под безкраен небосвод
и като мен ще имаш ти стотици
нещастници лишени от любов.
Но всеки път, когато си с момиче
и милваш нежно меките коси,
а устните ти шепнат, че обичаш,
ще виждаш само моите очи!
Ще гледаш нея, а ще виждаш мене.
Ще пее тя, но ти ще чуваш мен
и ще целуваш устните червени
с неземен стон във гърлото стаен.
Макар, че с тебе бяхме просто птици...
Ще ти оставя своите крила -
в чертите на поредното момиче
да заличаваш моята следа.

                ********

[Diamond_Heart]

Нека разтворим старите тефтери със стихове и спомени на нашите майки
и напишем тук някой и друг стих от тяхното време .
Мисля че ще е интересно  :)
Дано ви хареса тази тема  :)

п.п. моля да ме извинте ако темата не е за тук  [shame]

[Diamond_Heart]

Айде аз като инициатор - първа  :)

РОЗОВО СТИХОТВОРЕНИЕ

Мило непораснало момиче,
все така из облаци летиш,
приказките още ги обичаш
и с оная стара кукла спиш.
Виждаш я луната - чиста, кръгла,
без петно и без пукнатина.
На опашката за вятър - първа!
Първа.И последна. И сама!
Влюбваш се във хората наслуки:
тоз обичаш и обичаш друг.
На живота мъдрите поуки
ги захвърляш в кошче за боклук.
Стиховете в розово обличаш
и като дете им вярваш ти.
Смешно, непораснало момиче,
трудно е..., не, няма да го кажа!
Може би така е по-добре.
Рано ти е още да останеш
птица със подрязани криле.

SkitnicaVmoretO : Браво за идеята, но такава тема вече има в "игри за поети", така че от тази няма смисъл. Ако пък толкова държите да е в стихчета просто кажете и ще се консултираме, дали да преместим тази  :)

[kalista]

Най-красивото  [heart__]

АКО НЯКОГА

Изчезне ли ми в тъмното следата
И сянката към празно повлече,
Останали безгласни се завръщат
Писмата ти с прашасали нозе.
В изречените думи потърси ме ,
Ненужното издухай пласт след пласт,
Във паузите дълги помежду им,
Ще бъда във мълчанието аз.
Най-важното не исках да ти кажа –
Че мъдрите лисици ги боли...
Същественото вижда се с душата...
А притчите са истински – нали?
Ще вляза във тъгата ти на пръсти
До твоите ще свия колене
Крадец ще съм във празната ти къща –
Единственият – влязъл да даде...
Не искам аз да те опитомявам...
Че питомното някога горчи..
Във чашата усмивка ще налея
Събирай ме от моите следи...
Не ме заключвай в своите си вещи...
Посърнеш ли аз знам ще отлетя.....
По писъка от болка ще се връщам
И тайничко със тебе ще тъжа.....

[tonnny_bg]

Щом бялата утрин разпръсне косите ми
и вятърът гальовно ме вдигне от сън,
аз мигом улавям духа на мечтите си
и с ведра походка поемам навън.

А там ме очакват безбройни вълнения -
светът ведрочист след нощния дъжд,
красиви реклами, внезапни съмнения,
дали не живея във райския кът.

Вървя непорочна и смела, и истинска,
с усмивка дарявам живота край мен.
Отвред ме докосват крилата на птиците,
поели от изгрева на новия ден.

А слънцето тайно вселява се в мислите,
игриво преплита лъчите си в мен.
И някак разкрива ми сладката истина -
човек заслужава да бъде роден!

Това стихче ужасно много ме зареди .Благодаря ти ! [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[Devil`s Bride]

Можеш да плачеш, затова, че тя си е отишла
Или да се усмихнеш, затова, че си я имал!
Можеш да затвориш очи и да се молиш тя да се върне
Или да отвориш очи и да видиш всичко, което ти e оставила!
Сърцето ти може да е пусто, защото не можеш да я видищ,
Но може и да го напълниш с любовта, която си изпитвал към нея!
Можеш да обърнеш гръб на утре и да живееш във вчера,
Или да си щастлив, че идва утре, защото си имал това вчера!
Можеш да плачеш и да затвориш съзнанието си за всичко,
Или да направиш това, което тя винаги е искала:
да се усмихваш, да отвориш очи и да продължиш напред!

- Дейвид Харкинс

Току-що попаднах на това, не съм сигурна, че е точно тук мястото му, но ми направи много силно впечатление  [heart__]

[tonnny_bg]

Наскоро ми подариха книжката на Мадлен Алгафари "Вяра имам".Ето стихче от нея:

:)

В живота ни така размирен
на границата се разбира
и колко можеш да си силен,
и колко трудно се умира.
При сблъсъка на двата свята:
светът на "имам" и светът на "съм",
на истината и лъжата,
светът "навътре"и светът "навън".
Животът всъщност е движение
и ако на ръба си спрял,
избягващ всяко отклонение,
си значи приживе умрял! [heart__] [inlovee]

[angel4e_f]

да,невероятна книга!И аз я имам :) даже ще напиша няколко стиха тук ..

Последна любов

Две сбръчкани ръце се стискат хищно,
предсмъртно вкомчени катч коренища.
Ре цял живот се търсят-от невръстни.
Откриха се,макър и късно!

Две гаснещи тела ,две сенки живи,
нехаят,че животът си отива.
Душите им се любят жадно-
с любов последна,безпощадна!

За миг-в очите им тъга:
защо,Съдба,защо сега?
Пълзят напред едва пристъпвайки,
живеят и обичат въпреки!


Изповед на един истински мъж

След толкова битки за обич
останах смъртоносно сам.
Назад не мога повече,
а има ли напред не знам!
Ела,силна жена,взриви ме!
Роди ме,кали ме,люби ме!
Отричай ме и мъж направи ме!
Ти си ми ангел,ти си палача!
Аз съм истински мъж и..плача!

Разбрах,че слабостта е сила,
напук на мъжката ми воля,
че страх душата ми е крила,
и се научих да се моля!
Ела,крехка жена,покори ме!
Роди ме,кали ме,люби ме!
Обичай ме и мъж направи ме!
Ти си ми ангела,
ти си палача.
Аз съм истински мъж и..плача![/color]