News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

Стих4ета от минали дни

Started by tonnny_bg, October 28, 2005, 21:37:19 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

mini_mim4e

РАЗГОВОР

В косите и проблясва ситен
златен слънчев прах.
Очите и са пълни с обич -
той потъва в тях.
На устните напират думи
и остават там.
Той не смее с устните си
да ги вземе сам.
Само дланите немирни
се преплитат с длани
и си казват всички тези
думи премълчани.

Dnes e purviqt den ot ostanalata 4ast ot jivota ti-izberi si kak da go izjivee6!

Owl

 Димитър Воев

ХАЙДЕ НА ТЕАТЪР
      Обяздил старата крава
      връща се новия ден.
      А ти гущер възседнала
      бързаш да влезеш при мен.
      Ангел златен. Реалист.
      Разкъсва се злобно. Мазохист.
      Кръв излива
      върху нас.
      Метална ерекция
      долна страст.
      Във храма
      пълен с декори.
      Пиеса ще има сега.
      Излизат голи актьори
      стари, грозни деца.
      Кална сделка.
      Кален дом.
      Порно сцена.
      Лигав стон.
      Всички викат:
      Хамлет тук.
      Кой е Хамлет?
      Някой глух.
      Далеч от храма
      лети твоя брат
      със птиче ято
      лети твоя брат.
      С глава на птица
      и все по-тежки крила
      той пада в храма
      на сцената. А тези хиени
      го вдигат със злоба.
      Какво е това?
      Вкарайте го в гроба.
      Брат ти е Ангелът.
      Ти си мойта смърт.
      С тебе спя нощем.
      И чакам денят.
      Десет черни монахини
      ми обличат черна тога
      и на сцената изправен
      аз си казвам ........
      И тълпа обезумяла
      аплодира всеки миг
      Аз съм Хамлет, аз съм бога.
      И гробар на своя стих.
      Черни сгради
      в съня ми.
      Черни сгради
      в леглото ми.
      С бял саван ще ме повият
      преди това.
      И до теб ще легна
      булчице.
      Прочетох във вестника
      нова статия
      в която пише за мойта
      апатия.
      Какво ще каже леля ми?
       
Само слабите се стремят към порядък. Силните владеят хаоса.

D`Eva

Жена на вятъра

Една зора в косите ми угасна,
една луна в очите ми изгря,
нощта се спусна тъмна и прекрасна
и еротично с мен в едно се сля.

Земята ми постла прекрасно ложе,
сатенената нежност на трева,
небето облак под главата ми положи,
а вятърът с любов ме облада.

Целуна ме обсебващо по мъжки,
целувка с вкус на похот и на грях
и люби ме брутално, без задръжки,
а после във ръцете му заспах.

Събуди ме едно щурче с цигулка,
опомних се и чак ме заболя.
Защо щурче? Сънувах, че съм булка,
на вятъра любимата жена.

Било е сън, измислица, преструвка,
небитие, несбъдната мечта,
защо тогава сякаш от целувка,
от сладост лепне моята уста?


© Зорница Петровска

D`Eva

Аз съм смугла. Обичам те нежно,
неприлично, порочно. И диво.
Подлудявам те с устни копнежни.
Ти ме искаш. И аз съм щастлива!

После дълго и бавно те чакам.
Ти се срещаш и с други, но тихо...
Ще запаля колата във мрака,
за да бъде...Достигам те. Имам те.

Нямаш граници. С болка екстазна
ме превръщаш в единствено твоя.
Диво хапеш. Обичаш ме страстно,
"перлен тигре", излей се пороен...

А след ден мастурбирам със мисъл
и лудея по теб... sms -но.
"Ако можеше пак..."Ставам писък.
"Не ме скъсвай. Обичай ме. Обичай ме нежно"

Четири дни вече дишам без тебе,
а си близо. И климата... хладен.
Излъжи ме...обичам. Приемам те,
"принце приливен"... изненадвай ме!

А онази....наивност...Глупачката!
Разкажи ми как скучно се чука,
как във тройка със някого чакаш я
да я пипнеш с голяма погнуса...

Тъжна Коледа. Цирк разиграваме.
Тя ти вярва...Нещастната! Чака те.
Пълна празнична нощ... И спасение.
С лунно-огнена страст обладаваш ме.

Тя е гола скала във морето ти,
ще се хилим на нейното място...
Ще се любим на камъка неин.
От сега сме възбудени. Бясно е!

Има много, с които я мамиш.
Но се връщаш. И тя те целува...
Унижавай я!... Искам да страда!
Аз съм смугла. И твоя до... глупост.

kalista

Крясък

Аз някога ще бъда шепа пясък,
а ти прашец от дивите цветя.
Аз корабът на дъното ръждясал,
ти - чайката, която отлетя.
Писма в бутилки от незнаен остров,
изпратени през някой минал век...
Обичай ме! От две и две по - просто е,
че няма да съм повече човек!
Но и тогава с вятъра ще пея
и гларусът с гласа ми ще крещи-
да чуят всички влюбени на кея -
без капка жал от мен си тръгна ти!
Да ми затъкнат гърлото със пясък,
да ме затрупат дивите цветя,
ти винаги ще чуваш моя крясък -
животът ми без тебе опустя...
Обичам те!Без тебе аз не мога,
и нощта над мен е зинала уста,
и през дните подарени ми от бога
аз искам да съм с теб -
ДОРИ ДО КРАЯ НА СВЕТА...
[/color]
Promises disguise as temporary truths which end up as the world's greatest lies.

kalista

Аборт!
Без глътка въздух да поемеш
в утроба майчина - ковчег,
отиваш си от нас без време
ти, мъничко - почти човек.
Посрещнахме те с химикали,
а трябваше със витамин.
Прежалихме те още неразбрали
дали си щерка или син.
Не мога да ти купя дрешки
щом акушерка е смъртта,
ако по чудо, отново стане грешка
детенце, бързай към света!
Събирай оцелели клетки и ритай
майчината плът и на пук на всички
грешки - самичко си пробивай път!
Навярно първата ти глътка въздух
ще бъде отлик за любов.
Ела, ела ти беззащитно
да ни научиш на любов!!!!
[reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]
Promises disguise as temporary truths which end up as the world's greatest lies.

kalista

Ще мине време и слънцето гръб ще ни обърне,
въздухът ще се превърне в каменна роса,
земята с прах ще се покрие,
а ние хората ще лазим по бездушната земна гръд
и ще тръсим хладната прегръдка на червеите -
последните жители на планетата,
преди да настъпи краят на света!!!
Promises disguise as temporary truths which end up as the world's greatest lies.

kalista

Шут
Зад каменна стена висока
издигал се дворец огромен.
А вътре живеела красива царица
със своя съпруг - нежен и чаровен.
Обичал краля своята жена,
за нея правел малки чудеса.
А шутът - млад, добър, красив,
известен бил тои по света.
Не го задържали парите там -
работел за една жълтица.
Любов несподелена късала сърцето му.
Забравил шута ранга свой,
.... СЕ ВЛЮБИЛ В СВОЯТА КРАЛИЦА...
Promises disguise as temporary truths which end up as the world's greatest lies.

kalista


Вопъл

Ne si otivai - 4uva6 li - ne trygvai!
Ne me ostavqi sama sys ve4erta.
Ni sebe si, ni men zabravqi,
4e 6te ni sre6tne pak sveta!

Svetyt e svqt i kolkoto da liubi6,
i kolkoto da pla4e6 i skyrbi6,
kato dete v gora 6te se zagubi6,
6tom za ryka s teb ne se dyrjim!

6te vikam az i ti 6te se obyrne6,
dali 6te te nastigne moqt glas?
6te vika6 ti - glasyt ti 6te se vry6ta
i moje bi ne 6te go 4uvam az!

6te se prevyrnem v statui,
koito edna kym druga ve4no se zovat,
no ve4e nqmat glas, ni duh v gyrdite si,
nqmat sili da se doblijat.

4e pyti6ta, koito se prsi4at,
kogato nikoga ne e razdelqt,
kato raneni zmii krivoli4at,
no nikoga ot tqh ne stava pyt.

Ne si otivai - 4uva6 li - ne trygvai!
I dnite si taka 6te dojiveem -
vyv vikane, vyv zov : ela, ela!

6te oglupeem i 6te onemeem -
6te ni deli nevidima skala!

Ne si otivai -
                  4uva6 li -
ne trugvai...
Promises disguise as temporary truths which end up as the world's greatest lies.

kalista

Опа ... съжалявам че не е на кирилица.. изобщо не се усетих [reevvv]

...

Чувствах, че ме мразиш в тия минути много по-яростно,
отколкото си ме обичал! И защо по дяволите!?!
Каква е тая непоносима стихия във хората?
Защо трябва да стоварват върху един човек цялата си любов,
а след това всичката си омраза?...
Всички хора на тоя свят си приличат,
защото трябва да си внушават,
че един от тях е съвсем особен и неповторим...
И да стоварим върху него всички урагани на чувствата си!
Promises disguise as temporary truths which end up as the world's greatest lies.

kalista

THE BEST EVER !!!

Любов

Къде си ти?Не стой във твойта стая!
Но зная, че си тук и си сама.
Завърнах се за първи път разкаян,
за първи път останах у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те.До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? - нежност разпиляна,
уста с горчиви бръчки покрай нея...
Какво ти нося? - две ръце,
с които ме е срам да те докосна.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито!
Възмездие поискай, удари!
Вратата покажи с немилостна ръка.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори, че ти е все едно!
Заслужил съм очите ти сурови с хиляди вини!
Ти ставаш. Приближаваш се до мен, невидима,
и казваш : "Остани" !
Promises disguise as temporary truths which end up as the world's greatest lies.

D`Eva

Я помню чудное мгновенье:

Перед мной явилась ты.
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
В томленьях грусти безнадежной,

В тревогах шумной суеты
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.
Шли годы. Бурь порыв мятежный

Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.
В глуши, во мраке заточенья

Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.
Душе настало пробужденье:

И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
И сердце бьется в упоенье,

И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.
А. С. Пушкин

разтърсващо е като ...химн

tonnny_bg

Посрещане

Прегръдка, като нежен полъх,
милувка, като кадифе,
целувка, вземаща ми воля
и поглед, който ме зове.
И се понасям на вълните
на щастието, че си с мен,
топла влага във очите,
миг прекрасен, споделен.

Нежни ласки, медни думи,
вихър от любов и страст,
няма друго помежду ни,
само чувства, само страст.
Две тела в едно се сливат,
музика от две сърца,
устни в устните се впиват,
плът притиска се в плътта.
Ти и аз сега сме всичко.
Ти си моя, аз съм твой.
Колко много те обичам!
Ти си буря, аз порой.

Пламъкът в пожар прераства,
в огнен танц се ний въртим,
като в приказка прекрасна,
като в сън незабравим.
И вълната се надига,
нощ, небе, звезди, заря...
думи никога не стигат
да опишем любовта.

Времето сега е спряло.
Няма минало в тоз час,
бъдещето закъсняло,
чака в притаен захлас.
Влажни чувства, влажна кожа,
бързо тупкащо сърце,
буза на гръдта положил,
галя твоето лице.

А сега недей заспива!
Аз те чаках много дни.
Много нощи се приспивах
с чакане и със мечти.
Ще налеем чаша вино,
и ще ми разкажеш ти
колко много съм ти липсвал,
колко много ти тежи.
А пък аз ще ти разправям
моите самотни дни,
и отново във забрава
ще се любим до зори.
[heart__] [heart__] [heart__]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Magic`Green`eyes

Песен за човека

Ние спориме
                   двама със дама
                                         на тема:
"Човекът във новото време."
А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
                           даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
                                     от ропот
и град от словесна
                            атака.
- Почакайте - казвам, - почакайте,
                                                 нека... -
Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
                             Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
Аз четох как някой
                            насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
              на черква отишел
                                        подире
и... после му станало леко. -
Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
        понакуцвам
                         в теория
и рекох полека,
                       без злоба,
                                      човешки,
да пробвам със тази история. -

Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
                           пари.
синът ги подушил,
                           вземал ги насила
и после баща си затрил.

Но в месец, или пък
                              във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
                     не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.

Отвели тогава злодея
                                злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
             човек.
Не зная с каква е
                         закваска заквасен,
не зная и как е
                       замесен,
но своята участ
                       от книга по-ясна
му станала с някаква песен.
И после разправял:
                             "Брей, как се побърках
и ето ти тебе
                     бесило.
Не стига ти хлеба,
                           залитнеш
                                         от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
                                 в скотобойна,
въртиш се, в очите ти -
                                   ножа.

Ех, лошо,
             ех, лошо
                          светът е устроен!
А може, по-иначе може..."

Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо.
Пред него живота
                           изплавал чудесен
и после
            заспивал
                         усмихнат.

Но в коридора
                     тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. -
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
              "Хайде, стани."
Гледали хората
                       тъпо и кухо
сивите, влажни стени.

Онзи в леглото
                       разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
                                 на бик.
Но лека-полека
                       човека се сетил -
страхът е без полза,
                              ще мре.
И някак в душата му
                              станало светло.
- Да тръгне, ли? - казал.
                                    - Добре.
Той тръгнал. След него
                                   те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
                            "Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."

Във коридора
                     тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
                                      а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
                                        в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
                            тежка,
                                      човешка,
                                                   жестока,
                                                                безока
                                                                          съдба.
"Тя - моята - свърши...
                                 Ще висна обесен.
Но белким се свършва
                                със мене?
Животът ще дойде по-хубав
                                         от песен,
по-хубав от пролетен ден..."

Споменал за песен
                            и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и
                                           светло,
отдръпнал се, после запял.

Как мислите, може би
                                 тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй, както си щете,
                                          но вие
грешите, приятелко, днес. -
Човекът спокойно, тъй - дума
                                            след дума
и твърдо редил песента.

Онези го гледали
                          с поглед безумен,
онези го гледали с страх.

Дори и затвора
                      треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
                "Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
                                   изкусно
през шията, после
                           смъртта.
Но там, в разкривените,
в сините устни
напирала песента.

И тука започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? -
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във странс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
                                              сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! -
                                Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?

DoLL

Безглаголна история

Градина. Пролет. Май. Цветя.
Скамейка, шепот сладък,
а сред цветята - той и тя.
Любов и тъй нататък ...

Поле. Природа. Красота. Река.
Гора нататък. Годеж. Венчило.
Поп и брак. Момент безумно кратък ...
А после скука, проза, мрак, деца и тъй нататък ...

Курорт. Море. Приятел. Смях.
Простор. Море нататък.
Възбуда. Трепет. Сладост.Грях.
Рога и тъй нататък ...

Пробуда. Нежност. Сълзи. Плач.
Плесник и писък кратък.
Багаж. Билет. Дете. Носач.
Развод и тъй нататък ...

Началник. Шеф. Пари. Кола.
Вертеп и тъй сред мрака.
Кафе, билярд, квартири, ключ.
Жени и тъй нататък ...

Бастун. Легло. Приют. Юрган.
Глава с перчем окапал ...
Цукало. Карти. Стар албум,
легло и тъй нататък ...

Наследници. Камбанен звън
и яма сред цветята.
Лопата. Кирка. Поп и кръст.
Ковчег и няма по нататък.

Любовта се ражда от нищо и умира от всичко. Идва когато най-малко я очакваш и си отива когато най-силно я желаеш..