News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Стих4ета от минали дни

Started by tonnny_bg, October 28, 2005, 21:37:19 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

repi-s-lychec

За мен е ясно, както че ще съмне
с главите си ще счупим ледовете
и слънцето на хоризонта
тъмен,
да, нашето ярко слънце
ще просветне.
И нека като пеперуда малка
крилете ми опърли най-подире,
не ще прокринам, няма да се вайкам,
защото все пак знам - ще се умира.
Но да умреш, когато се отърсва
земята от отровната си плесен,
когато милионите възкръсват -
това е песен,
да, това е песен!
Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури

cooldesita

[inlovee] В живота обичах безкористни цели,
а лецемерие срещах и фалш, и лъжа.
Кълняха ми се във вярност,
звездите ми сваляха......
след това отново оставах сама.
Нима ще бъда свободна отново да вярвам.....
да мисля.... и да чакам с тъга......
любов да дарявам, да бъда обичана.
С друг аз да бъда, както бях аз с теб досега!!!

D`Eva

Поръчение

Когато вече някой ден
решиш към нов бряг да отплуваш,
недей си взема сбогом с мен -
отплувай, без да се сбогуваш.

Върви, обичана жена,
понесена во век в сърцето.
Луната пак ще е луна
и пак ще е небе, небето.

В любов недей ми се кълна!
Защо е нужно да се лъжем?
Ти нямаш никаква вина,
в това, че ще остана тъжен.
Еднъж ли горест съм познал?
Еднъж ли съм се огорчавал!
При мене, който не е спрял
не ме е само той ранявал.

Ти моята любов прости!
Сърцето ти не ми е длъжно...
Какво е скръб, не знаеш ти,
не знаеш ти какво е тъжно...

За сбогом няколко слова
да каже всяка друга може.
Но ти не би могла това,
ти кръст не можеш лесно сложи.

Ах, ти си толкова добра!...
И в свойта нова безнадеждност
без думи аз ще разбера
за отзвучалата ти нежност...

Затуй когато някой ден
си тръгнеш и не затъгуваш,
недей си взема сбогом с мен,
иди си, без да се сбогуваш

Пеньо Пенев

Янка


           Хора !
                  Няма любов !
                                    Не лъжете !

     Няма щастие ,има сълзи,
     има рани, горящи в сърцето,
     има само разбити мечти.
     Всичко рухва, дори да не искаш,
     както свършва сънят призори.
     Няма истина,преданост,честност
     няма истинско слънце дори !
           Хора !
                 Не лъжете !
                                 Няма любов !




Незнам кой е автора. [shame]
Не забравяй старите приятели,защото и новите остаряват !!!

D`Eva

Това е ...
страхотно е :

Дъждът се връща

Дъждът се връща,
тихо като мъж,
почуква по стъклото неочакван.
Било е много хубаво веднъж,
а повечето пъти е прекрасно.
Далече ми е следващият гръм,
светкавиците също са далече –
но ромоли единствен дъжд навън
и прави вечерта не само вечер.
Събуждам се от шепот непознат -
листата си говорят със небето.
И става нещо важно в тоя свят,
но този път и аз съм му свидетел.
А може би дори заради мен
се връща този дъжд като надежда,
че всичкото останало небе
е истинско и няма да изчезне.

MaHu4e7y


Любов

Къде си ти?Не стой във твойта стая!
Но зная, че си тук и си сама.
Завърнах се за първи път разкаян,
за първи път останах у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те.До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? - нежност разпиляна,
уста с горчиви бръчки покрай нея...
Какво ти нося? - две ръце,
с които ме е срам да те докосна.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито!
Възмездие поискай, удари!
Вратата покажи с немилостна ръка.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори, че ти е все едно!
Заслужил съм очите ти сурови с хиляди вини!
Ти ставаш. Приближаваш се до мен, невидима,
и казваш : "Остани" !



Еи тва наи ми хареса мн е яко браво на 4овека които го е измислил [lol]
}!{uBeu gHec 3a67o7o y7pe Mo}!{e ga He gouge a B4epa ga He ce BapHe!!!

CVETE

           ГРЕШЕН ЧОВЕК
           
               Грешка след грешка.
               Провал след провал.
               Това ли съм аз?
               Порутена сграда.
               Прозорец разбит.
               Това ли съм аз?Аз питам света,
                но отговор няма.
                Мълчание гробно
                отвред пак тежи
                и грешка поредна
                пред мен пак стои.
       

Незнам кой е автора,но е страхотно

selia

Приказка за това кой как обича

Някой смята, че може да прави каквото си иска,
понеже обича.
Друг пък смята, че може да прави каквото си иска,
понеже сам той е обичан.
Трети мисли, че трябва добре да внимава,
защото обича.
А четвърти, че трябва добре да внимава,
защото той сам е обичан.

Има хора обичат, а то на омраза прилича.
Има други, чиято любов е едно безразличие.
Има трети – при тях любовта се превръща на обич –
накрая.
Има четвърти – уж любят, а обич какво е-
не знаят.

Любовта у едни е подплашено зайче – изгаря
в светла клопка пред двата
насочени гибелно фара.
А у друг любовта на ранена лъвица прилича
и се вдига да стъпче
тъкмо този, когото обича.

Има обич – пилот,
който хвърля барутни товари
над любимия град,
и остават след нея пожари...

Има обич – радар,
сочи пътя в мъгливата вечер,
тя е верен другар
и те води, макар отдалече.

Има кротка любов
с пълно виме тя в дните ни свети,
тя е бяла коза
между своите гладни козлета.

Има сляпа любов –
тя поглъща каквото й падне,
като жалка амеба
тя е винаги гладна и жадна.

До безумна любов – пеперуда над пламъка вечен
има мъдра любов – зимен сън на проскубана мечка...
Някой себе си в другия търси –
това го привлича,
друг пък в себе си ще го постигне
и тъй ще обича...!

"Ако си построил замъци във въздуха това не означава, че си работил напразно; те са точно там където трябва да бъдат – просто изгради основите под тях."

tonnny_bg

Липсваш ми-безпомощен и силен.
Липсваш ми -свиреп или смирен.
Липсваш ми -жесток,любвеобилен,
нежен,груб,отчаян,окрилен.

Липсва ми нетрайната ти обич.
Липсва ми внезапната ти мъст.
Лудото ти бързане към гроба
и страха от хищницата пръст.

Липсва ми духът ти вулканичен
да изригне винаги готов
със безгрижието на езичник
и проклятие,и благослов.

Липсваш ми с вечната си болка,
че светът е тъй несъвършен.
Липсваш ми ,за да ти кажа колко
липсваш ти на живия ми ден.


Надежда Захариева [inloveee]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

D`Eva

Виждам сянка в тъмнината,
но дали това си ти,
ще запее ли душата
или кротко ще си замълчи!?!

Чувам глас в тишината,
но дали това си ти,
дали ще видя фигура позната
или просто нечий глас кънти!?!

Чувам стъпки пред вратата,
но дали това си ти,
ще дойдеш ли,ще ми помогне ли съдбата
или бездомно куче своя път върви!?!

Протягам ръце в тъмнината,
очаквам пак да те прегърна,
но отново никой не отваря вратата,
няма те... не се завърна,
оставаме.... аз и самотата!!!

Толкова дълго плаках,
а сега си отивам,
не те дочаках
и сега умирам,
оставаш завинаги неизплакан,
мили мой... така недочакан!!!

автор:snow__queen

Dalechen

Евтим Евтимов

Готов съм зарад теб да вляза в ада,
готова си за мен да изгориш,
но често от съмненията страдам
и често ти - невинен - ме виниш.
И късат се в душата светли струни.
А искам аз дори през час суров
доверие да има помежду ни.
Доверието също е любов.
Един човек може да бъде безкрайно добър и безкрайно лош.
Зависи коя струна са докоснали в душата му.

Моите стихове:
https://forum.stih4e.bg/index.php/topic,21107.0.html

Gentiana

Рози

Има рози благоуханни.Тяхната нежна краска прилича на оная фантастична краска, с която усмивката на слънцето багри малките пушести облачета, които вечери го изпращат отдалече.

*
Има рози червени. Те напомнят цвета на жива рана и всяко тяхно цветолистче прилича на кърваво петно.
     Това са огнените рози на страстта.

*
Има рози жълти, жълти като пламъка на восъчна свещ, като лицето на есента. Това са тъжните рози на раздялата, розите на примирението със съдбата.
      Поздравете мълком тия благородни рози, когато ги видите да красят гърдите на някого.

* 
Има рози бели, бели като луната, когато сутрин слънцето я заварва още на небето и погледите им се срещат.
      Това е розата на мълчаливата и безнадеждна любов, на копнежа и на тъжните самотни мечти.

*
Има рози черни, те са рози вечни, защото никога не прецъфтяват. Шиповете им са остри и цветолистчетата големи и къдрави.
       Тия странни рози растат в човешките души.
       Това са черните рози на тъгатата.

Елин Пелин
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Янка


              Разрушена любов


      Аз никога не ще забравя
      усмивката на твоето лице,
      че любовта следа остави
      и нарани тя моето сърце.

      Ще помня може би години аз
      зелените прекрасните очи
      дълбоки,чисти,снежни са лавини
      сияещи като слънчеви лъчи.

      Защо ни разделиха аз не зная
      защо погубиха една любов ?
      Захлупила на масата очи ридая,
      като дете загубило покров.

      А може би това е само спомен,
      а може би измама е това.
      Вземи.Вземи ликът ми скромен
      и запомни ти моите слова.



Не забравяй старите приятели,защото и новите остаряват !!!

tonnny_bg

Толкова е хубавоооо.Благодаря ти ,че го сподели с нас. [kiss2]

Целият съм тръпка и копнеж,и жажда-
искам да те имам ,искам да се дам:
да разкъсам всичко ,дето ни обгражда-
мъжката си гордост,женският ти свян.

Искам да те любя -диво,ненаситно,
както се обича за последен път:
всичко да позная ,да изпиташ всичко,
все едно, че свършва с тази нощ светът.

Искам те за Бога,против Бога -също
и нима е грешен поривът ми свят.
Сто години чаках да те напрегръщам,
да те нацелувам,да те покоря...

А сега покорно сричам и се вричам
в гладката ти кожа,в топлите очи:
никоя в живота си не съм обичал,
както теб обичам ,никога преди!


[burning heart]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

D`Eva

Някога всяка жена е била
магьосница - дяволска внучка.
Препускала нощем на свойта метла -
всяка - и роза, и кучка.

С плът ли са плащали, как ли, не знам,
но техните мисли отвеки
възсядал из пустото дяволът сам.
С поглед смразявали всеки.

Ей ги - в Ирландия почват игри,
в Норвегия вият хорото.
Уж цяла нощ с негър лежат, а в зори -
пак до мъжа си в леглото.

Може би всичко насън е било.
Науката днес обяснява,
че те са бълнували в свойто легло.
Всичко е ясно тогава.

Кучки се зъбят пак, рози цъфтят.
Жените си гледат мъжете.
Но кой знае, додето главите им спят,
къде им танцуват нозете.

ТЕД ХЮЗ