Наздравици

[navajo]

***

На Мариян и Мария

Наздравици за искрените навици

От себе си бягах
тебе да търся,
понякога падах
да се отърся
Влюбвах се в Полета-
наивност Икарова,
разбивах си бронята
в многото барове
Вливах се мислено
в атмосферата,
търсех и смисъла
на изнеВерата
Трудно ми беше-
признавам си трудното,
но нещо летеше
и търсеше Чудото
Вятърът пискаше
и се протягаше,
и ме настигаше,
и задминаваше



Огънят гаснеше
и се разпалваше,
нещо си пасваше,
друго избягваше
И ето незримото
даде от себе си-
на тебе от виното,
на мен гръмотевици
И с чаши ковани
да вдигнем наздравици
за нашите ранни
и

и
с
к
р
е
н
и

навици