Ти

[Vanda1]

Ти сърцето ми превзе
с твойто хубаво лице,
а очите ти красиви
правят чувствата ми диви!

Ти за мен си горско цвете
и с любов държа те във ръцете,
с ласки нежни те дарявам
и на теб се наслаждавам!

Твоята душа красива
прави моята щастлива,
с теб отишъл бих сега
и дори на край света!

Аз ужасно те желая
и от тебе се нуждая,
искам да си с мене ти
още много, много дни!

[slunce]

С теб ще бъда докато умра
дано да не е скоро
с теб ще отида накрай света
нали това е любовта.....

Ще ти бъда вярна аз до гроб
ще те обичам цял живот
а сега ми подари една усмивка
не е трудно нали
Направи ме най-голямата щастливка
обичаш ме нали?

Само че внимавай
 по-гореща съм от слънце
Гледай да не се опариш
заляза ли аз ти си загубен
гледай пламъкът да не загасне
и усмивка ти ми подари
без да се страхуваш ме прегърни
Аз не хапя
само малко паря..........

[Vanda1]

Оставаш без почва,
губиш съзнание,
всичко превръща се
в едно състезание.
Замъглени са мислите,
душата трепери.
Няма начин-
верния път да намери.

Спокойтствие - далече.
чувстваш се обречен.
Време ли е вече?
Не - времето изтече.
Руша стени,
събарям прегради,
тичам през джунгли
и през ливади.
Искам да властвам,да мога, да зная.
Искам да намеря пътя към рая.

[slunce]

Рая е някъде там
нима някой знае къде е
просто го има но там ще си сам
няма да ме има и мен всички

По-добре си остани тук при нас
живей сега
това ти казвам аз
Знам че това не е рая
но не и края
Спри да търсиш нещо толкова далечно
и помни че нищо не е вечно

Когато се стъмни затвори очи
виж не съм  ли в съня ти
нима това не е рая
когато за теб си мечтая

не ми трябва рай
хората нямат място в него
ние не сме за там
 

[Vanda1]

Когато навън падне мрак
и черната нощ ме обгърне
там нейде, в душата ми пак
един по един ще разгърне
споменът светъл за теб
моите чувства горещи
тъжно догарящи пак
сякаш са восъчни свещи

Споменът светъл за теб
винаги ще се събужда
първо от черната нощ
после от моята нужда
не някои лудо след мен
от жалост и скръб да тича
а просто съвсем открквен
да каже, че ме обича

Аз мразя, когато денят
нощта да измества започне
и радостта от сънят
отива си лека, полека
и всичките мои мечти
изгарят с последно дихание
а аз съм принуден, уви
да понасям това наказание
и вечно да ме боли
как полека денят ме топи
но и дава ми малка пътека
че през нощта във мечти
и в съня си намирам утеха.

[`Amy_Lee`]

Браво и на двамката

[tonnny_bg]

Нямам думи за дуета тъй красив
вий сте уникални и брилянтни
нека все така римата ви е в кръвта.
 

[slunce]

Mерси мерси 

[Vanda1]