Черна нощ скрива черни сълзи
Душата давещи в горчиво море
Болка тръпчива съска, без спир пълзи
Овивайки се плътно около кървящо сърце
Вървя, залитам и падам
Плача, проклинам и ставам
Вървя, крещя и се лутам
Плача, в стени-болка се бутам
Черна нощ скрива червни очи
Душата изстива в лед скована
Спомен убиец вече доволно мълчи
Литва от гроба черна, безпътна врана
