Боли, когато си поемам дъх

[Angel Soul]

Вървя и сея стъпки на разруха.
По пътя ми - трънливи клони.
Листите им мъртви са отдавна,
сърцето ми - едва наскоро
спря да бие.
Мъгла разделя живото от мене,
изгубен бродник - аз навек
ще скитам. Тревата тук
е изгоряла пепел,
душата тук не смее да вирее.

[tuik]

Да боли това место ужасно
да боли светът изнервен
да боли, боли, боли...
когато човекът стъпва с ход премерен
и не можа да усети изненада
просто е премислил всеки вариант
и е изследвал всеки квант
но усеща ли в това наслада...
без сблъсак има ли развитие
без сблъсак има ли във бъдещето скок
или е по добре така да бъдещ
една след друга стъпките да извървим
монотомно без желание без риск
да боли когато си поемаш дъх
но всеки дъх поет със болка
те кара да усещаш
те кара да съзнаваш че си още жива...

[Angel Soul]

Нима съм жива?
Аз не зная.
Не усещам трепет.
Нямам сила.
Животът май
остави ме
сама да гния,
сама напуснах
аз живота -
с река от  мъка
тук, в отвъдното
ще се напия!