News:

"А, важно е да има правосъдие в една държава. ... Защото има ли правосъдие - има държава. Няма ли правосъдие - плюй на държавата ..."

Няколко стихотворения...

Started by Diablos, December 23, 2005, 10:08:33 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Diablos

Хех... Дид ... Милу ... Само ако ме познаваше по-добре... Трябва да слушаме сърцата си казваш... Хех, да , повечето пъти така трябва... Ама ... Хах , ама нейсе ,) Да кажем , че не е важно какво аз мисля/чувствам , а какво е правилно ... [saddd]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Magic`Green`eyes

[oops] Не, не е така! По-важно е ти как мислиш, че е правилно да се постъпи, а не какво принципно е правилно! Хората не могат винаги на ни/те разбират. [saddd] [sad3]

Diablos

За да не го обръщаме на чат - като се чуем , ще поговорим , става ли  [think]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

dodic

Поздравления Diablos стихчетата са страхотни. Особено ми допадна "Дар от небето" - то си е абсолют. Благодаря, че ги сподели с нас.


[bravisimo] [a taka] [bravisimo]
Понякога, от себе си се скривам

Diablos

А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти