Жадувам те

Started by reinbow, October 13, 2005, 20:32:36 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

reinbow

Жадувам те като пустиня капчица вода,
изгарям в огъня на непознати чувства,
сърцето ми беснее - див мустанг
из прерията на душата ми препуска...

Кипи кръвта ми - придошла река
от страст във вените бушува
и водопади от кипяща самота
заливат ме... Не се сбогувай!

Върни ми слънцето в очите небосвод,
сърцето диво с нежност укроти,
реката страст преплувай и с любов
страхът от самотата замени...

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

DEVIL_IN_HEAVEN

Quote from: reinbow on October 13, 2005, 20:32:36 PM
Жадувам те като пустиня капчица вода,

Много красиво си се изказала! Поздравления за прекрасното стихотворение, понесло ме в реката на твоите чувства... :)
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

stih4e

Ах, колко много аз ти се молих, сълзите мои капеха в нощта ... ръка подавах аз на тебе ...