Несвързани мисли преди рождения ми ден

Started by Gentiana, November 01, 2011, 21:25:18 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Родила ли съм се?!...
Защо пък утре?
По празници нахлува и тъга,
потайно някак, в
сумрачното мътно,
когато слаба съм,
без броня,
без крила.
И есента по вените ми носи
гондолите на нежност и печал,
в които с карнавални маски, боси
танцуват сплетени
копнеж и горка жал.
Отронен лист в кармин и охра пада,
изписан с капки хладен нощен дъжд.
Дали подарък ми е, някаква награда?!
Дано сълзи не рукнат изведнъж
от облаци, флиртуващи с мъглата-
студена дама, с блед сивеещ тен...
Родена в късна есен  непозната
свещичка духвам...
Тъмно  става в мен.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

mariana_fairy

Време за равносметка... Уникална  [inlovee]
Душата ми легло ти беше...

Импресия

И все пак, Честит Рожден Ден!
Всяка отминала година от живота ни е като камък - може да тежи, но може и да блести като диамант. Предвид това, което виждаме /прекрасните ти стихове/, твоята би следвало да причислим именно към диамантите! Желая Ти всичкото щастие на света и Ти подарявам завинаги сърцето си!  [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]

Gentiana

Амиии, честно да ви кажа - на мен си ми е весело, сладури  [inlovee] [inlovee]...
Ама обичам да пиша тежки и мрачни дори стихове, слабост са ми, какво да правя сега  [shame] .
Обичам да потъвам и да надничам от дълбокото, като лалугер от дупката си  [lol].
А щастието и радостта са, за да се живеят - силно и лудо, а не да  се  описват, макар че хората имат нужда и от стихове, които да ги карат да се усмихват и забравят проблемите си, но мен повече ме бива в другите.
И мноооого благодаря за милите ви думи, особено днес в този мой ден!
[gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.