Нестихващ спомен от Миналото...

[NoMore]

и то  не само мен :D

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Щом е така, значи ще си остане един недовършен проект. :) Ето, че не е много трудно. :)

[Sexy_Scorpionka]

Ооо, да си ги нямаме такива... аз си чакам продължението пък!  :>

[Dulce_Insoportabla]

Бива ли такова нещо,заради един недоволен и да се спира,при положение,че има толкова почитатели(така да ги нарека)?Разбира се,че не.
Чакаме си продължението. :)

[NoMore]

A бе тя не е вчерашна, просто иска да ни види интереса отсреща, както другите ... и аз не обичам недовършени неща, затова е това подканване Восъчке.

[Qween of the black hearts]

Само посмей да не го завършиш... жива те одирам!!!! [lol] [lol] [lol] шегувам се но наистина  искам да видя завършека а тва разказче

[Qween of the black hearts]

бах тая сесия много дълга нещо...............................

[agressive_girl]

И аз пък ще се включа към желаещите продължение.. [lol] Чела съм го отдавна и смело мога да твърдя, че е страхотно и завладяващо. [heart__] Сега наскоро пак го четох и само едно нещо му липсва - завършек! [lol] Така че, Принцеске, моля - впрегни таланта и вдъхновението, и ни зарадвай с продължение... :) [air kiss]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Е, как да откаже човек на такава молба.
Довечера го имате. :)

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

В самата гора на края на селото, почти откъсната от всички други имаше сгушена къщичка, която отдалече изглеждаше почти със сигурност необитаема, но когато човек се приближи до нея и забележи билките, които висят окачени с малки връвки, спускащи се от забитите по стената пирони, малката, но богата градина, закътана почти зад самия ъгъл на къщата  и котките, които обитаваха двора, мързеливо местещи се от едно слънчево място на друго, то не оставаше съмнение, че тук живее някой – много странен... Този дом беше необикновен, почти чудат и много от хората избягваха да идват към този край на градчето, а сред децата се носеше шепнешком(от ухо на ухо) мълвата, че в него живее стара вещица, която прави магии... Истината беше, че това е родния дом на Джо, където той беше израстнал и живял през по-голямата част от живота си. Домът на неговата майка – непризната майсторка-билкарка, а вече и на единствената му дъщеря, която все още не знаеше, че баща и се е завърнал. Джо паркира колата си небрежно на няколко метра от оградата. Слезе и огледа с нескрито любопитство всичко, което побираше погледа му. Да, нещата не се бяха променили от времето, когато той напусна тази къща бягайки...
Джо помисли за майка си. Старата дама беше наистина странна, отдръпната, но по своему мъдра жена, която не го беше дарила с неизчерпаемата майчина любов, която всяко дете очаква от едиствения си останал родител, но му беше предала такива житейски уроци, които несъмнено му бяха от полза в едни от най-критичните моменти от живота му. Майката на Джо беше дисциплиниран човек. Всяка сутрин ставаше по едно и също време, вършеше по един и същи начин домашните си задължения, лягаше по едно и също време всяка вечер, а на сутринта всичко започваше отначало. Маргарет някога е била много красиво и лъчезарно момиче, но тежкия живот, който беше имала я принуди да бъде това, което беше сега. Наложи и се да отгледа сама сина си, без помощ от никъде. Без работа, без приятели, без родители и тя беше намерила своя начин по който да се съхрани себе си и разсъдъка си от безмилостните и коравосърдечни хора с кото се бе сблъскала, които я бяха сочили с пръст, като прокажена и я отблъснаха и изритаха от своето общество в което морала и честта не позволяваха на една самотна майка да се чувства човешко същество равно на останалите. Сега косите и бяха снежно бели – дълги до хълбоците и тя винаги ги носеше свободно пуснати. Това и придаваше един специфичен, свободолюбив и див вид, който хората също не приемаха. Лицето и беше осеяно с бръчки, но те само подчертаваха аристократичната и осанка и присъствие от което другите така се бояха. Чертите и бяха изсечени и дръзки. Устните пълни, но сякаш несвикнали да се усмихват. Брадичката и винаги беше гордо вдигната и като вървеше, тя сякаш не стъпваше по земята, а се носеше като някакъв горски дух, който неспокойно търси нещо изгубено. Чевръста по природа Маргарет бе научила от своята майка тайната на билките. Усърдно всяка сутрин тя бродеше из гората и търсеше най-различни цветя и корени, с които да попълни завидната си колекция от лечебни треви. Усмихваше се само когато намереше някоя изключително рядка билка и за миг лицето и засияваше като ангел... Иначе беше дребна жена. Ниска, но слаба и винаги много стройна. Дори когато беше бременна, трудно си проличаваше коремът и, ако сложеше някоя по-широка роба. Очите бяха най-отличителния белег в тази иначе крехка жена. Никой никога не беше виждал такова съчетание от цветове... Погледнати от по-далеч изглеждаха почти безцветни – водно сини. Носеха силата и гордостта на морето, но от близо на светло синия фон се открояваха безброй миниартюрни жълти и кафеви точици, които стояха като звезди, изгрели посред бял ден... Не веднъж тя бе карала човек да замръзва само като погледне и не веднъж беше прогонвала нежелани хора от живота си пак със силата на този поглед. Определено за Маргарет можеше да се каже, че е силна и волева жена, устояла на превратностите на живота, както една млада финданка устоява на силния и безжалостен вятър. Джо до голяма степен бе наследил черитите на лицето и характера си от майка си, но типично по мъжки той бе по-палав и на моменти доста безрасъден... Сега той стоеше на прага на своя дом и гледаше майка си, която бе излязла на вратата...

[Qween of the black hearts]

oще още още!!!!!!

[Dulce_Insoportabla]

[evala]
....така завладяващо... [inlovee]

[Ninsku_baby]

Присъединявам се към всички почитатели  [ya yaaa da daaa] прочетох го на един дъх и чакам следващото  [cvetee] чудя се само какво толкова е направил Джо тогава  [mhmmmm] дано скоро да разберем   :question:

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Благодаря ви. Надявам се скоро да ми остане малко повече време, за да попиша. :)

[Qween of the black hearts]

кво направи с дописването? Искам си края пък