News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

ИГРА: Стихче по поръчка (Игра за напреднали поети)

Started by uNiKaT, November 08, 2005, 23:54:10 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

sabrina

Звезди огряват пак небето,
познати както твоята милувка...
тупти и чака теб сърцето,
дори да знае то,че любовта ти е преструвка


:arrow: пясък,вселена,безкрай,добра
JivOtUt Ne Se mEri s BroQ vdI6vAnq, KoitO pRavIm, a S moMenTitE,mOitO sPirAt dUhuT nI!

Unforgotten`feeling`f

Пясък между пръстите ми,вселена цяла е създал
играе си с косите ми,тихо песни на сърцето ми е пял.
Нежно жена обичана,добра,любимия си пламенно целува
във безкрая на своята любов,,в ласките му приятни,сякаш тя доволно пак и пак потъва...

сладка,горчива,трепетно,чудно
~Time now to spread your wings, to take to flight.Aim for the burning sun.

Gentiana

сладка,горчива,трепетно,чудно

Ти си сладко - горчива отрова.
Трепетно те изпивам на глътки.
Чудно е че съм жива. Отново
разтрисат ме необуздани тръпки.


:arrow:стига, не искам, върви си
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Adri_ana

Хей, стига си плакал на моето рамо!
Пак да чувам не искам каква е била -
Върви си!! Отдавна остана ми само
едничката гордост ... и много тъга...

Adri_ana

Извинявайте! Моите думи са

безбрежно, нестихва, спазъм, сив

fam

Див рев, гнева на сърцето не стихва
болезнен спазъм, сълза...последвана от още една
безбрежно мълчание на немия ми вик Откликва
Сив, скучен ден, а душата ми моли за  светлина. [shame]

Вятър, усмивка, сърце, прилив
И Доброто и Лошото са плод от съзнателен избор...аз направих своя.

waitshark

Вятър, усмивка, сърце, прилив
Като вятара свободен съм сега,
               с усмивка лъчезарна пак блестя,
               сърцетоми от радост пак заби,
               и чувства за мене нови,
              като прилива прекрасен
               заливат моите брегове.

бряг,прилив,свят,мечта

Qween of the black hearts

Сърцето ми е бряг пустинен
но 4увам приливна вълна...
Върна се- света не е загубен
върна се и ти си моята ме4та!!!

мъка, страст, сълзи, дървета

Gentiana

мъка, страст, сълзи, дървета

Мъка черна замени страстта.
С горчиви сълзи дърветата плачат.
Отиде си нещо. Нямам вина,
за това, че нищо за теб не знача.


:arrow:пия, плача, все едно,защо
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

waitshark

пия, плача, все едно,защо
Защо отново пак да пия?
               Защо отново аз да плача?
               Защото вече ми е все едно,
               без любов немога,даже въздух да
                   поема,без да ме боли.

сняг,цветя,пролет,миг

Gentiana

сняг,цветя,пролет,миг

Снегът  душата ми  за миг затрупа.
И докога таз зима ще се шири там?!
Жадувам пролет и цветя.В мен дама купа
държи в ръцете коз за нечий срам.


:arrow:тихо, слънце, няма, защо
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Qween of the black hearts

Тихо слънцето залеза
няма те до мен сега....
Защо в сърцето ми не влезе,
а натрупа ти във мен тъга!!!!!!!

цигара,птица,смърт, душа

tonnny_bg

Последна цигара изпушвам
като птица недостатъка отлита
дали да вярвам в това
и как да успея така с наранена душа
смърта ме дебне от засада
няма да и се дам
няма лъжа,няма измама.

пролет,цвете,слънце ,вода
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Qween of the black hearts

И ето пролетта 6те доиде
слънцето 6те светне еи сега...
Аз съм малко и красиво цвете
а ти,си нужната за мен вода!!!!!

хора,сърце,лудост,поглед

Gentiana

хора,сърце,лудост,поглед

Търся те сред хората с поглед тревожен.
Сърцето ми страда. Това е лудост.Защо?!
Душата е пълна с копнеж невъзможен.
Не го ли разбираш? Остави...Все едно...


:arrow:сънища, розови облаци, радост
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.