ИГРА: Стихче по поръчка (Игра за напреднали поети)

Started by uNiKaT, November 08, 2005, 23:54:10 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

D`Eva

дали,илюзия,око,тайна


Дали илюзия си или тайна?
Окото на зората ми сияйна
Или си тъмен страшен ров
отрова ...болка ...смърт и ад
вървя  към теб и не гледам назад!

шепот , целувка , признание, смях

Unforgotten`feeling`f

Шепот във безкрая,
някой по душата  ми рисува...
В миг докосвам се до рая,
Целувка нежна в съзнанието ми танцува...

Мълчаливо признание,две вперени очи,
детски смях,слънчеви лъчи...
Сладко чувство на любов...
начало на период за нас...нов!


:arrow:отказ,мразя,трудно,защо
~Time now to spread your wings, to take to flight.Aim for the burning sun.

D`Eva

"отказ,мразя,трудно,защо"

Да обичам е отказ да мразя.
Знам ...трудно е да се опазя ...
Защо си мислим ,че омразата е лесна
по-трудно е да победиш омраза
отколкото най-смъртосната зараза.

грях , измама ,истина, промяна


Qween of the black hearts

да те обичам-за мен това е страх
да се питам истина ли си или измама...
Да те желая - това ще бъде грях
но настана ве4е време за промяна!

бог дявол студ цветя

hide`and`seek

бог дявол студ цветя

Странен сън присъни се нощес
на бледото,измъчено момиче:
зад портите на Рая Дявол разпореждаше се днес,
а в Ада сам Бог измъчваше на грешните душите!
И студ скова сърцето на момичето:
не знаеше в какво и кой да вярва,
мечтите и като цветя,посечени от бурята
превърнаха се в прах и със прахта се сляха...

:arrow: сладко,горчиво,песен,вода
...Да станат златни в тишината
най-простите човешkи думи,
които знае тоя свят...

snejanka_91

здравеи те!

Ти се изправи пред мен и огън  обзе сърцето ми.
Ти каза сбогум,и от огъня остана само пепелта от любовята.
Но аз срепшнах друг,които с една единствена  изкрица ,разпали отново гаснештата жарава в сърцето ми. [pccc] [pccc] [pccc] [pccc] [bigsmile] [burning heart] [hugs and kisses]

reinbow

сладко,горчиво,песен,вода

Горчивото на спомена се върна,
а беше сладко като нежна песен,
сега като тъмница ме обгърна,
като вода-порой душата ми отнесе...


:arrow:преди, бях, оставам, тогава

Qween of the black hearts

преди не бях такава
нещата променили са се маи...
но сама в дъжда стоях тогава
сама оставам аз до краи!

снимка избеляла,полъх,жестокост,покой

viento violento

избеляла снимка,
на тавана примка,
полъх вятър клати,
негова коса,
цял живот жестокост,
непокойна грозост,
бързо я отпрати,
с въже, без чудеса ...

кораб, вълни, нептун, корали,

Gentiana

Вълните са белите русалки на бог Нептун,
прозират през косите им червените корали.
Чакам корабът ти да ме отведе оттук,
далече от спомените на дъното заспали.

:arrow: морето, по залез, оттатък, вали
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Zatoichi

Неспокойно вълнува се морето,
по залез слънце спуска се една тъга,
оттатък хоризонта губи се небето,
а с него и моята мечта.

феникс,блян,тъма,стихия
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Gentiana

В тъмата на мига стихия
на феникс сянката разкъсва .
Вълнение, копнеж, фурия,
пометен блян и май... е късно.

:arrow:развиделява, спи, росата, къде
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Zatoichi

Къде тъмата се стопява,
докосната от пламенна роса,
къде Всемирът се развиделява
и спи душата,затворена в сълза?

копнеж,мрамор,извор,крах
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Gentiana

Копнежът ми е извор
под планински връх от мрамор.
Всеки миг ще се откъсне огромно парче,
ще прекъсне вените му - крах , измама.
Животът му в небитието ще се оттече.

:arrow: полека, вечерта, на залез, сянка
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Zatoichi

Полека,лека идва вечерта,
Зората място на залеза отстъпва,
в сянка въплъщава се нощта
и магията на деня отстъпва.

мощ,орис,закон,древен
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.