Умиращият зов и едно пиано

[Akaша]

Нощ..мрак. В ъгъла - някой,
някой, който скърби за своите разбити мечти.
Свита..бледа..сама..студена и плаче,
не я остави самотата за секунда дори...

С пръсти ледени..обгръща я тъмата
и като кинжал се забива в разбитото сърце.
Думите й глъхнат в пустотата
няма кой..да я измъкне..ръка да подаде.

Някой..тъжно свири на едно пиано
натиска клавишите с кървящите ръце
някой за топлина жадува само
някой , който отдавна няма душа и сърце...

Свири мелодия..страшно позната.
свири за нея ..момичето ,дори за бледата луна
звуците бързо ..заглъхнаха в тъмата.
Всичко блян е било..тя пак остава сама...

Нощ..мрак. В ъгъла - някой,
някой, който до болка кърви.
Сълзите ги няма..единсвено мрака.
Тя си отиде..за нея няма кой да скърби....

[krasimir]

Хубаво е.   [bravisimo]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

И както винаги - в мрачния ти стил! [heart__]

[ivorysoul]

болезнено тъжно и прекрасно...

[DeTe_Ha_Xaoca]

Само позната мелодия
още звучи,
още някой клавишите
тежки натиска с кървящи ръце.
Сонатата тъжна, гласът на
стройно пиано и нейната
смърт.
Уви!
След смъртта мелодията
трябва да спре, но не спря
ще чакат кървящите злостни ръце
следващата девойка, от любов наранена.
Ще вземат и нея,
ще чува и тя сонатата тъжна,
гласът на стройно пиано
и своята смърт....