Триптих за погубващото време

[Gentiana]

1.
Душата на удавник-пелена
пред погледа на черно Новолуние.
Сънува често мътната вода
как водораслите танцуват.
Тънкоструние
отронва перли-звуци в тишина,
когато спи морето на тъгата.
и къпе се със дрехите вина,
загърбила с омраза светлината.

2.
На пръсти, много нежно пристъпи,
отпий от залеза, кажи две сладки думи.
Мълчанието винаги тежи
и ражда демони жестоки помежду ни.
Изтривам мислите си.Дай сега ръка.
Студена е.Но моята изгаря
и тази отразена топлина
ще влезе в теб.Полека и отваряй.

3.
Крещиш ли?! Или шепнеш...Не разбрах.
Забодена в ревера на душата,
оставил си ме да събирам прах.
Не съм ти чужда.Нито непозната.
Орисани...- две облачни луни,
кръжим около своята присъда.
До смърт да те обичам?!А ... и ти.
Така е писано.Така и ще пребъде.

[mariana_fairy]

хубав стих :)

[tonnny_bg]

До смърт да те обичам?!А ... и ти.
Така е писано.Така и ще пребъде. :kissoflove:

Отново блестящо ...Много ми хареса танца на водораслите ,даже си го представих. [flowers]

[Gentiana]

 :) [inloveee] [inloveee]