Напрежението и искрата

[Kristo]

Очите ми възпират стремежа
да видя частица или дори секунда
от бъдещето и да знам, как да го приема.
И нервите докосват копнежа,
искат да разкрият, това което вълнува
сетивата ми, искат да решат проблема.

Болката в душата ми се връща
и свиването на сърцето ми е факт,
който сякаш химически ме контролира.
И едно напрежение ме обгръща,
страхът се появява в мене пак
и сега умът ми не знае, как да реагира.

Аз вкусих пак от теб,
бързо се насладих на сладкото чувство.
Тази деликатна промяна,
тук дълбоко заровена в мен,
сега се приплъзва толкова изкустно
и ме обгръща целия.

Радостта загива от негативизъм
и очакването да се случи нещо ново,
дори дъхът ми се спира и променя.
И както винаги признавам егоцентризъм,
винаги ме е страх от напрежението сурово,
което никога не мга да изгоня от мене.

Аз вкусих пак от теб,
бързо се насладих на сладкото чувство.
Тази деликатна промяна,
тук дълбоко заровена в мен,
сега се приплъзва толкова изкустно
и ме обгръща целия.

Сблъсъкът на хиляди атоми.
Факти доказани от живота ми
и реакция, неизвестна за никого.
Полюси! Хаос! И химия!
В тъмното, когато ме няма,
понякога само съм скрит
(макар да си лича в тъмнината)
Идва и макар неголяма,
макар слаба и жалка на вид...
(Така се ражда винаги искрата)

Аз вкусих пак от теб,
бързо се насладих на сладкото чувство.
Тази деликатна промяна,
тук дълбоко заровена в мен,
сега се приплъзва толкова изкустно
и ме обгръща целия.

Сега се раждат от напрежението искри
и болката преминава в облекчение.
Сега, когато ще спре да ме боли,
радостта пак ще донесе спасение.

Аз винаги вкусвам от нея,
тя ме привлича винаги чрез съдбата.
Тази деликатна промяна,
напрежението, което имам,
е началото на идването на искрата.
...
И ме обгръща целия...

[tonnny_bg]

По-кратко не може ли ? :)

[XpacTa_lavista]

Чудесно е, както обикновено. Имаш усет към монолозите в рими :)

[I`Hate`you]

По-кратко не може ли ? :)

мхм... иначе е хубаво. [heart__]

[ivorysoul]

много силно пак, поздравления отново :)