Към тебе по вятъра стъпвам!...

Started by {dulgokoska}, February 12, 2008, 20:32:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Щом бледата свещ на луната...
През тихи прозорци засвети...
Гласът ти ме води. Нататък...
Изпускам света от ръцете си...

И трепват безсънно стъклата...
От звънкия меденен шепот...
Роси ми дъхът стъпалата...
Сетивата цъфтят неусетно...

Да стигнат най-свежи в косите ти...
Където свещта ще угасне...
И светът ще се върне в ръцете...
/самотно/изгряващ. Прекрасен...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


nikfa

И светът ще се върне в ръцете...
/самотно/изгряващ. Прекрасен...
.....Просто наистина не знам какво да кажа...Толкова силно пишеш с такъв велик край,че... остава само чувството..ПРекрасно е!
Това,което пиша е душата ми,а тя е като вашите-различна!Вълнува ли се се разплаква,когато е щастлива-незаспива!

me4tatelka

"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

Zatoichi

Красиво...само както ти умееш  [inlovee]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.