Неверието в бог,прави ли един човек лош?

[Barbarian]

Та,как смятате,може ли един невярващ,дори отричащ съществуването на бог човек да бъде добър?
Значи ли,че щом отричаш бог си лош човек?
Аз лично съм виждал и познавам хора,които са абсолютни атеисти,и абсолютно отричат съществуването му и са много добри и смея да твърдя истински човеци.
Нали бог иска от нас да сме добри,да вярваме в него,да не се отричаме от него,да не вярваме в друго освен в него? Нали крайната цел на заповедите и повелите му е да направи от всеки от нас добър човек? Е,значи ли това,че някой невярващ в него,невървящ по неговите стъпки,дори отричащ го не може да бъде наречен добър човек?
Не е ли целта (да го наречем така) на бог да направи от нас добри хора,или греша?

[^STREET_BOY^]

Ами за мен не е вярно....знам много добри хора, които грам не вярват в Бог. Аз също не съм кой знае колко вярващ, обаче поне не съм от ония лицемери, които ходят да запалят свещ в черквата, защото е модерно. Има ги много такива.

[Feanor]

Неверието в бог,прави ли един човек лош?

Тц.

[Barbarian]

Неверието в бог,прави ли един човек лош?

Тц.

Лелееее,изключително философско. Можеше по-кратко все пак,на някои сигурно няма да им се чете чаааак до края.

[XpacTa_lavista]

Човек си е добър и лош по принцип, но това, че не вярва в Бог не го прави повече зъл от друг-вярващ.
Аз имам едно мнение, че добрите дела пораждат неосъзнатата вяра в Бог.

[Feanor]

Странно мнение. [think]
Каква е логиката действието да поражда вяра в извършителя? По-убедително би звучало обратното. И защо точно пък в бог? [confused]

[Barbarian]

Човек си е добър и лош по принцип, но това, че не вярва в Бог не го прави повече зъл от друг-вярващ.
Аз имам едно мнение, че добрите дела пораждат неосъзнатата вяра в Бог.

Странно мнение наистина. От какъв зор добрите дела да пораждат именно това? По скоро в "историята" за бог има кражба от идеите за добри дела,ама както и да е. Идеята за един бог желаещ,проповядващ добри дела идва от идеята за добри дела,а не обратното според мен.

[Mistic]

Не, не разбира се.
Даже смея да твърдя, че хората, които вярват в Бог са по-лоши. Вярващите са егоисти. Да не мислите, че като дадат хляб на някой просяк го правят заради него? Да бе...
Правят го, за да са"чисти и възвишени" и като ритнат камбаната да отидат на небето, а не в ада. Демек всичкото това нещо го правят заради себе си.
Познавам много атеисти и в повечето случаи не са лоши хора.

[XpacTa_lavista]

Не, не разбира се.
Даже смея да твърдя, че хората, които вярват в Бог са по-лоши. Вярващите са егоисти. Да не мислите, че като дадат хляб на някой просяк го правят заради него? Да бе...
Правят го, за да са"чисти и възвишени" и като ритнат камбаната да отидат на небето, а не в ада. Демек всичкото това нещо го правят заради себе си.
Познавам много атеисти и в повечето случаи не са лоши хора.

Взе ми думите от устата [shame] [lol]Не знам, просто така го чувствам [shame] Ако разгледаме десетте Божии заповеди като някакъв образец за добродетел, директно към Бог са насочени най-много две-три, докато за отношенията на човек с човека-всички останали. Приемайки всички тях за равностойни, по-правдоподобно ми изглежда идеята за вярата да се поражда от това да сме хуманисти, отколкото това да не бъдем атеисти. Всъщност последното е с доста нищожна стойност, защото е твърде условно. Затова го приемам за пристрастие. Няма как да докажа, че е така. Може би само с това, че делата са по-силни от думите [think2]

[Feanor]

Дай да се разберем - атеизмът не значи непременно материализъм. Човек може да вярва в идеали без да вярва в бог и пак да е хуманист. При това повече хуманист от вярващия в бога, защото ще вярва в човешки идеали, не в божествени. Освен това, държа да отбележа, че убежденията определят постъпките, а не обратното, така че няма логика една постъпка да поражда вяра в каквото и да било. :)

[Arcanum]

Не, не разбира се.
Даже смея да твърдя, че хората, които вярват в Бог са по-лоши. Вярващите са егоисти. Да не мислите, че като дадат хляб на някой просяк го правят заради него? Да бе...
Правят го, за да са"чисти и възвишени" и като ритнат камбаната да отидат на небето, а не в ада. Демек всичкото това нещо го правят заради себе си.
Познавам много атеисти и в повечето случаи не са лоши хора.

Това е твоя гледна точка. Аз вярвам в Бог, но когато помагам на някой не го правя с мисълта, че ще отида в рая след като умра.
А по темата- може би не съм разбрал правилно, но за мен има известна разлика- атиста и добър, защото е възпитан да прави добро, а вярващият е добър, защото спазва законите на съответния Бог.

[XpacTa_lavista]

А нима самите идеали не пораждат в себе си идеята за Бог? Щом говорим за идеали, непременно намесваме и Бога, защото той е върховното идеално. Няма значение какви са и от къде произлизат, важното е, че са някакъви принципи, който поддържа концепцията да се живее справедливо и в разбирателство. Това иска и Висшият разум-да се прогресира без да се нарушава този прогрес с излишно зловмешателство. Човешките положителни постъпки поддържат това искане, защото се явяват част от него. Няма значение от къде ще се тръгне-дали от това, че съществува Бог и следователно трябва да се прави добро, или да се прави добро, и на основата на това да се приеме, че Бог съществува. Двете неща са взаимно свързани и много неделими. Но за себе си лично приемам, че е по-добре да се тръгне от второто, понеже все пак със собствените си действия градим един по-добър свят, и на тази основа изграждаме и образа, който го представлява. За сведение-съботяните тръгват точно по обратен ред [lol]

[Barbarian]

А нима самите идеали не пораждат в себе си идеята за Бог? Щом говорим за идеали, непременно намесваме и Бога, защото той е върховното идеално. Няма значение какви са и от къде произлизат, важното е, че са някакъви принципи, който поддържа концепцията да се живее справедливо и в разбирателство. Това иска и Висшият разум-да се прогресира без да се нарушава този прогрес с излишно зловмешателство. Човешките положителни постъпки поддържат това искане, защото се явяват част от него. Няма значение от къде ще се тръгне-дали от това, че съществува Бог и следователно трябва да се прави добро, или да се прави добро, и на основата на това да се приеме, че Бог съществува. Двете неща са взаимно свързани и много неделими. Но за себе си лично приемам, че е по-добре да се тръгне от второто, понеже все пак със собствените си действия градим един по-добър свят, и на тази основа изграждаме и образа, който го представлява. За сведение-съботяните тръгват точно по обратен ред [lol]

Защо да са взаимно свързани? Защо трябва задължително да свържем правенето на добро с бог? Нима хората не са смятали за кофти това да крадеш,убиваш,лъжеш и тем подобни преди да се роди идеята за бог? Напротив. Между другото в 10-те божи заповеди има една съдържаща нещо много зло. Що? Помислете защо?  :)

[stranger]

Не, не разбира се.
Даже смея да твърдя, че хората, които вярват в Бог са по-лоши. Вярващите са егоисти. Да не мислите, че като дадат хляб на някой просяк го правят заради него? Да бе...
Правят го, за да са"чисти и възвишени" и като ритнат камбаната да отидат на небето, а не в ада. Демек всичкото това нещо го правят заради себе си.
Познавам много атеисти и в повечето случаи не са лоши хора.

Напълно те подкрепям. Малцина са тези, които вярват с душата си, а не с главата си. Много повече са хората, които слагат "маската" на вярата, представят се пред света като пълни светци, демонстрират добро поведение с такъв финес, че дори и Стоянка Мутафова би могла да завиди на изпълнението им.
Да, признавам, че дори една такава лъжлива демонстрация на вяра е способна да вдъхне кураж някому, но ако след време този някой "прогледне" и установи, че голяма част от вярващите всъщност не са наистина отдадени на Бога, а пълни интересчии, започва да се чувства меко казано странно. Такива лъжеверци според мен са най-долната и отвратителна пасмина. Те действат подмолно, оставяйки погрешното впечатление у заобикалящите ги, че са едни прекрасни хора, едва ли не достойни за подражание.
Способните да лъжат хората, лъжат и Бог, а лъжат ли Бог, лъжат и себе си, защото Той знае.

[innna]

Съгласна съм с някои от вас. Вярващите са не само егоисти, но и фанатици. Те отричат правото на другите да вярват в каквото си поискат...а това вече ги прави не до там добри или по-скоро нетолеранти, което е още по-лошо. За мен християнството е една машина за манипулация, това е.

И много хора, които имат себе си за вряващи и правидни, всъщност не са! Защото изобщо не са започнати с християнския морал, според който например дори добрия външен вид е грях, при това жестоко осъждан. Всяко желание за себеизява и развитие също е неморална....