News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

"Детелинова мъгла"-един стих, чийто край се губи в безкрая...

Started by Gentiana, October 06, 2005, 12:09:42 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

reinbow

Игра със чувствата е винаги опасна,
не се поддавай на измамния и чар,
да отмъщаваш и да мразиш е ужасно,
пази се, бъди ти на съдбата господар...

reinbow

Човек греши и даже грешка малка
обръща целия му свят...
Не може да не се греши, ала е жалко,
когато в грешките потънеш и изгубиш своето аз...

Gentiana

Кой има право да ни съди?
Безгрешен ли е той самин?
Раздава прошки и присъди,
над чувствата е властелин?!
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Скитникът

А власт над чувствата,
това е робство адско,
Без обич, без тъга, без смях,
безчувствен да приемаш всяка ласка,
недей, ще станеш ти за смях...
Рисувай ме... Така винаги ще съм до теб. Не забравяй обаче че рисунката ти съм аз...
Не съм истински освен вътре в теб...
А там, там е най-съкровеното ти желание, бъди свободна моя душа, защото аз не мога...

Gentiana

Тъгата по любов е гадко,черно чувство,
прониква в тебе като плесен и горчи.
Да се опазиш невредим си е изкуство.
А как безжалостно,убийствено боли!

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Bonita

Боли,душите ни изгаря.
Не е човешка таз отрова,
от дявола замислена е тъй,
че да няма лек,
че не подбира
просяк и особа.
Кълна се...никога да не забравям теб!!!

Gentiana

Отрова е , но в себе си отглежда
и противоотрова, да спаси
напилите се с нея безнадеждно.
Лекува ни,... но все едно - боли.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Dalechen

Къде е лекът , ти кажи ми
защо не ме оставя този студ
защо отровата сънувам със горчиво име
защо все нея искам аз , нима съм луд
Един човек може да бъде безкрайно добър и безкрайно лош.
Зависи коя струна са докоснали в душата му.

Моите стихове:
https://forum.stih4e.bg/index.php/topic,21107.0.html

Bonita

Ти луд си да,но не от болест,
а от обич дива,желаеш нечия плът,копнееш да докоснеш нежността й...
да изкрещиш,че я обичаш на светът...
Кълна се...никога да не забравям теб!!!

Dumpster

А може би не те е грижа за света?
Дори пред болка непосилна, ти не би се спрял.
В желанието си да отхапеш от плода,
възможно е да си се залъгал, да си полудял.

Bonita

Плода е нейната целувка,
отпиеш ли ти полудяваш,
отхапвах сладко и сега
не можеш място от лудост да намериш :)
Кълна се...никога да не забравям теб!!!

reinbow

И искаш още... Ненаситен глад
изгаря тялото, сърцето и душата...
И искаш още... Пак и пак
крещиш, разкъсваш се, а жаждата остава...

andromeda

Ела при мен, ще те сгрее моята душа,
ще те подслони самотна в нощта,
гладът ти ще засити с прегрътка нежна,
жаждата ти с любов безнадеждна...
Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо...

reinbow

Ти тъй добра си, ала няма смисъл
не можеш да ме излекуваш - аз съм цяла
от болка изтъкана... Не ме докосвай ти, върви си!
Не искам да те заразя... Лети свободно гургулице бяла...

Wildest Gaiety

Боли ме и в своита болка аз крещя.
Не мога повече да скитам,да търся в другите вина...
Моля се да спре агонията
и в сърцето отново да разцъфне радостта.
-