Какво мислите за това...

[Mistic]

Човек играе баскетбол.Пет поредни пъти вкарва кош  и ние казваме:"Браво!".На шестия път не успява и ние казваме:"Това е случайно той играе добре".Ако човекът пет пъти не вкара кош ние казваме :"О хич не го бива!"Ако на шестия път вкара ние ще обобщим:"Случайно оцели"А дали можем да съдим по тези пет опита дали човекът го бива в баскетбола?Здравия разум казва че не можем.И въпреки това ние го правим...

[ilusia]

 [confused] доста добра мисъл.... и да прав си

[boginqta_]

готино звучи...

правим го за съжаление..да

[Mistic]

 [mhmm] [mhmmmm]

[tonnny_bg]

Да.Хората сме способни на много неща.Способни сме от една постъпка или дума да си направим кардинални изводи за човека,даже и ако не го познаваме.Незнам защо е така.Може би нямаме търпение да вникнем в душата на всеки,да намерим важното а действаме първосигнално.Затова основно правило при възпитанието на децата е не да им се казва:Ти си лош!а,Ти постъпи лошо!Оттам идва всичко. [inlovee]

[`Fallen_Angel`]

Moже би прибързваме с изводите си. Сигурно имаме мнение за уменията на баскетболиста още след 1вия кош, а не чак след 5тия... Което си е жива грешка, защото не знаеш откъде ще те изненада послес топката.
Нищо не е толкова просто, колкото изглежда. Все пак се налага да го сложим в някакви рамки на мнението си, за да се отнесем правилно към него.
Въпросът е може би да изчакаме спокойно 7мия кош, а не да сме сигурни, че ще е точка или пропуск.

[Mistic]

аз мисля че ако човек не вкара пет пъти кош а на шестия вкара значи има напредък а не е случайност...

[aveDEaZNAM]

ако вкарва повече е добър
ако вкарва по малко не е

[Magic`Green`eyes]

"О хич не го бива!"

Тебе лично какво би те подтикнало да кажеш подобно нещо?

[menti4ka]

аз тука няма много много да разсъждавам,а ще ви отговоря с едно разказче:

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня,но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде...Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали :
- Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент.Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари.

- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му.Това е фактът.Дали това е нещастие или благословия , това вече е разсъждение.А кой знае какво ще последва ?
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си.
Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
- Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът- фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си.Кой знае дали това е благословия или нещастие .Това е просто фрагмент.Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга ?!
Този път , хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав- 11 прекрасни коня, нима това не е благодат !
След една седмица , синът на стареца, който започнал да обяздва конете , паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят :
- Прав беше старецът.Това не е благословия , а нещастие.
- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или нещастие ? Кажете, просто, че синът ми си счупи краката.Това са фактите.Кой знае , дали това е благословия или нещастие ? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици , страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници.Цялото село плачело, защото знаело , че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца, обаче , останал при баща си , защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали :
- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нащите - не знаем.Твоето е благословия.
Старецът отвърнал :
- Вие продължавате да съдите.Факт е само, че моя син си е останал в къщи .Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие...


Докато съдите , вие не растете и не се развивате.Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност , пътешествието никога не свършва ; завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път ..

[Mistic]

"О хич не го бива!"

Тебе лично какво би те подтикнало да кажеш подобно нещо?

Това аз не съм го казал...

[Mistic]

ааа извинявай всъщност не прочетох добре въпроса!Ами нищо не би ме подтикнало просто не бих го казал...

[Lizi]

Ами честно казано не съм се замисляла никога върху това,но може би да-прав си,но така сме устроени все пак,ако не съдим за хората от това което виждаме от какво тогава??? [confused]

[sadness_MASTER]

и защо пък здравия разум да ни казва че не можем да съдим така?Ми нали товаму е идеята на баскетболиста-да вкарва кошове?А щом не може да вкарва значи не бива.Каквотолкова неправилно или нездравомислено има в тоя извод?

[Magic`Green`eyes]

ааа извинявай всъщност не прочетох добре въпроса!Ами нищо не би ме подтикнало просто не бих го казал...

А мотивацията откъде ще дойде?