С лятото си тръгва любовта

Started by dodic, September 19, 2007, 17:01:17 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

dodic





Лятото увяхваше в ръце ми,
бавно и мъчително, едва,
желтееха зениците му уморени,
в последни краски топлина.

Птиците разсичаха небето,
теглеха с крила напред,
отскубваха по малко от сърцето,
спомени, оставени от теб.

Отиваше си, сякаш време беше,
за смяна на поредния сезон,
в живота ми - далече не безгрешен,
угасваща звезда на моя небосклон.

И беше трудно да преглътна,
настъпилата есенна тъга,
а там, единствена в света помръкнал,
блестеше твоята следа.

Аз виждах още твоите пътеки,
стъпките по жълтите листа,
душеше вътре мисълта нелека,
че с лятото си тръгва любовта.





Понякога, от себе си се скривам

sunrise

 :) Само се е оттеглила временно да си смени дрешката. Прекрасен стих! [cvetee]

Gentiana

Много красиво  [inlovee]
Моите поздрави, Дидо!
[cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

SteeleR


dodic

Благодаря ви за коментарите. :)
Понякога, от себе си се скривам

Gerry{}


tonnny_bg

Да се надяваме,че ще се завърне още по-невероятно!И на мен ми е мъчно за отиващото лято.Но се надявам ,че другото ще е още  по-слънчево . :)
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

GaLLeRy

Наистина красиво... и до болка познато и истинско !!!

Благодаря, че ме дари с тая прекрасна емоция  [heart__]
No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

{dulgokoska}

тъжно ме усмихваш, но така красиво
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


NeMogaDaPisha

Докато сте млади розите берете,
че времето уви не спира,
а цъфналото неска цвете
утре дойде ли - умира.

XpacTa_lavista

Чудесно е стихчето. [a taka] Как съм го пропуснал [shame]
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

dodic

Понякога, от себе си се скривам

Stolz

 [bravisimo] [a taka] [bravisimo]
прекрасен стих, dodic
Моите поздрави
Непостоянството е моя същност; не преставам да играя тази игра: изпълнен с радост, въртя колелото в постоянно изменящия се кръг, като докарвам най-горната точка долу и най-долната точка - горе. Да, изкачете се на моето колело, ако желаете, но не забравяйте, че ще се спуснете надолу, защото такива са правилата...

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤