News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

* * *

Started by tuik, August 18, 2007, 21:55:51 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

tuik

Сега се спирам за да тръгна отново след време,
усмихвам се плахо на себе си,
нищо друго не мога да сторя...

Ще превърна себе си в роб на други самовлюбени роби,
хора усещащи себе си във този момент,
щастливци в мига, нещастни останали вечно,
непотърсили себе си,
неоткрили своята ценност...
Глупаци...

Сега се спирам...
не търсещ, няма да бъда потърсен,
не искащ, няма да съм пожелан,
изпразнен, без надежда за пълнота...
но виждащ...

Виждащ ще тръгна след време...
да търся...
с надежда пак да намеря,
да искам...
с надежда аз да получа,
изпълнен...
с надежда, надежда, надежда...
Развей черен флаг,
на който пише без думи:
"МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ...
МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ..."

Gentiana

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.