На баща ми - първият.

[Adrian]

Опитваш се да ме наричаш "сине",
подаваш ми ръката си сега.
Може би очакваш да ми мине
прободената от тъга душа?!


Но в мислите си виждам нощем
как друг до мене е стоял.
Как той до мен дори е още
и мене нивга не предал.


Как искаш аз да те приема
след толкова измами и лъжи.
На майка ми сърцето наранено
нима на твойта съвест не тежи?


В живота ми налиташ на готово
и претендираш да си мой баща.
С пари не се купува ново тяло,
с пари не се купува любовта...


Знаеш ли, че искам да погледна
в очите ти дълбоко да се взра
да видя как си наранявал -
защо на теб приличам аз сега.


Но не успявам, а така желая
да спре все нявга да вали.
Престанах вече да мечтая -
боли ме, мамка му , боли!