Антиеротичен разговор с демони

[Gentiana]

Седиш зад мене, Демоне на мрака,
от пръстите ти блед цигарен дим
рисува пиктограми. Знам, че чакаш
една любовна нощ  да споделим.

Не съм готова. Нищо, че съм лоша
и пъти сто проклинах го,но аз...
обичам го и как да хвърля в коша
душата си ранена в този час?

И как обвила силното ти тяло
да си представям, че е всъщност той?
Сърцето ми - камбана занемяла
ръждясва в мене-блато, смърт, застой.

Изнервените мисли са вдовици,
оплакващи погубени мечти
и имала ли съм криле на птица
или сънувах, че душата ми лети?

Иди си, моля, Демоне на мрака!
Направих ти кафе и дума- две
ще разменим, ще те погаля леко,
но знаеш сам, човек се люби със сърце.