Как се каляваше стоманата

[`Fallen_Angel`]

Как се калява стоманата... между огън и лед... между две битки, без момент да подиша... да помисли през какво минава... как се калява стоманата - в трудности, когато единствената мисъл е: "Няма връщане "... само най-смелите изгарят мостовете зад себе си, за да нямат друг избор... и само напред... през огън и лед...
Изгаряш, а след малко зъзнеш от студ... и тялото ти... и духа ти крещят: "СПРИ! СТИГА! НЕ МОГА ПОВЕЧЕ! ДОСТАТЪЧНО!"... нека да крещят, кой ли ги слуша... в мрака на цялата болка се чува едно демонично гласче, което, смеейки се, шепне: "Няма стига! Ако ще мреш - мри и да се приключва, а ако - не - върви!"... и вървиш, докато огънят не ти се стори студен, а леда не започене да те изгаря... докато устните ти не се напукат и не забравиш за какво са ти служили, докато ръцете ти не загрубеят и не забравиш какво е нежно докосване, докато не ти кажат: "Тичай 10 км!"... а ти пробягаш 20км...
Как се калява стоманата?... калява се, когато няма милост към стоманата... когато я изгаряш в адов огън, когато е гъвкава, а ти я удряш с най-тежкия чук... отново и отново... докато не стане така, както ти пожелаеш... когато не я подчиниш на волята си... а после в леда... става като камък... вече нито един твой удар не може да я засегне, но въпреки това носи белезите ти... силна, режеща косъм, режеща лист, режеща вятър, силна, но във формата, която си и дал... и винаги можеш пак да я промениш... и тя винаги ще се поддаде... и винаги ще изстине... и винаги ще става по-силна, по-добра, по-режеща от преди...
Как се калява стоманата?... калява се в битка... когато се чува само звукът от стомана, удряща друга стомана... когато нечия ръка я води в битка... винаги безгласна, винаги силна, винаги побежаваща... когато нищо вече не я променя, но само формата й... когато остава само отпечатъка от нечии пръсти... споменът за някоя битка, докато е заключена в малкия килер за оръжия... докато чака някой друг да се нуждае в своята си битка от нея... да му проправя път, да се осланя на нея... докато стоманата не стане жива... не пее в битка, не шепти след нея, не те зове и от най-тъмната стая, в която си я затворил... докато не я забравиш, но тя тогава пак се калява... в самотата на тишината... когато никой не се грижи за нея, когато на никого не е нужна... в тишината на самотата...
Как се калява стоманата?... калява се, когато някой очаква от нея да победи... не и дава право да си мисли: "Не мога!"... когато и се дава предназначение и тя го следва... стоманата трябва да е силна, трябва да е студена, трябва да ти служи, тя трябва да е най-доброто ти оръжие... няма избор... или ще е... или ще загине още под първия удар на чука в ковачницата... калява се, когато учи тайните на сътворението си... целите, с които е създадена... учи тайните на огъня и на леда... учи, че изборът "Или напред, или не", не е никакъв избор изобщо... калява се, когато, ден след ден, разбира, че това е живота й... в битка да е студена и силна, допряна в лицето на изморения боец да е  студена и силна, напоена с горещата кръв на противника, да е студена и силна... силна и студена...
Никога топла... никога слаба... никога победена... дори загубила всичките си битки...

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

:) Желая ти здрава и силна ръка с която да моделираш в себе си едно прекрасно стоманено творение.  :kissoflove:

[`Fallen_Angel`]

Чул те Шефа  :p

[rado]

 :)Ей, много войнствено е това. Все едно, че го  е писала самата Атина- Палада или най- малко Жана д-Арк.
Но си права - вероятно имаш предвид не стоманата, а волята...

[`Fallen_Angel`]

Благодаря за сравнението  [shame]
Не пиша за волята, а за традицията, която има в моето семейство - бориш се с виско и никога не падаш :)

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Въпросът не е да не падаш, а да поемаш падането с достойнство и въпреки, че си паднал... да не се предаваш, а да продължиш да се бориш :)

[`Fallen_Angel`]

Никога топла... никога слаба... никога победена... дори загубила всичките си битки...

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Истинска победа не можеш да извоюваш, без да си се научил да губиш. Уважавам крайностите... знаеш, че съм твърдо за тях, но в случая съм готова да поспоря :)

[`Fallen_Angel`]

Не виждам обаче защо ме учиш на неща, които уча или съм научила по гадния начин :)
Не обичам проповедите, изтърканите фрази или гръмките думи - някои неща трябва да преживее и откриеш сам.
Истината не е една, затова не може моята да е твоя или твоята да е моя.
Пък и когато прочета Изкуството на войната, ще съм готова и имам желание за такъв спор.
Засега си оставам поредния човек, който се бори с живота - понякога печели, понякога губи, но все още тук

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

:) добре прочети я и после ще дискутираме :)  [heart__]

[EvIcHkA]

калява се, когато, ден след ден, разбира, че това е живота й... в битка да е студена и силна, допряна в лицето на изморения боец да е  студена и силна, напоена с горещата кръв на противника, да е студена и силна... силна и студена...
Никога топла... никога слаба... никога победена... дори загубила всичките си битки...

[heart__] Да... дори загубила всичките си битки!

[неземен]

Привет?
Прочетох твоята апология на СТОМАНАТА...ВОЛЯТА ЧОВЕШКА.Много студена,много гореща.
Има един роман на Островски със същото заглавие"Как се каляваше стоманата".
Чела ли си "Мартин Идън" на Джек Лондон.
Романа на Балзак "Шагреневата кожа".
Артур Шопенхауер в своето знаменито съчинение "Светът като воля и представа" е развил темата по един неподражаем начин.
Фридрих Ницше с неговата Философия и проповед за свръхчовека,волята за власт и вечното възвръщане-в неговото най-популярно съчинение "Тъй рече Заратустра"
Всичките поставят волята Като алфа и омега,основен двигател за градивна и творческа човешка дейност.
В Германия,Германия,сред най-знаменитите преставители на това течение освен Шопенхауер,Ницше...е бил и Адолф Хитлер.

[`Fallen_Angel`]

Ще гледам да попълня знанията си с Романа на Балзак "Шагреневата кожа", но над другото съм имала някакъв поглед. Въпросът е, че когато пиша, много рядко мисля какво е казал някой - някога. Това е мое, лично мое, а не реферат, който трябва да напиша, събирайки различни източници

[неземен]

Ще гледам да попълня знанията си с Романа на Балзак "Шагреневата кожа", но над другото съм имала някакъв поглед. Въпросът е, че когато пиша, много рядко мисля какво е казал някой - някога. Това е мое, лично мое, а не реферат, който трябва да напиша, събирайки различни източници

Здравей,здравей...
Извинявай,не се обиждай.Знам,виждам,че този химн,апология на стомата(волята),е спонтанен изблик на твоето верую(кредо) в живота.За пръв път виждам,жена да пише  по този начин.В българската книжнина,доколкото знам,тази тема липсва. Докато в световнат литература е силно застъпена.Особено в немската,американската,японската...ВОЛЯТА Е БИЛА КРЕДО в живота  на едни от най-известните писатели,Философи,политически дейци и държавници.Има много фанатични почитатели на волята,на волята, като творческо  начало на света и в днешно време.Волята е създала(по техни думи),писателите Балзак,Дж.Лондон,Островски...Философи,като Шопенхауер и
Ницше...Политически дейци и държавници като,Сталин,Рузвелт,Хитлер и мн.мн.други.
И аз се интересувам от темата и съм попрочел нещо. Поклонник твърд съм и отдавнашен,на волевото начало в
живота и света.
Бъди жива и здрава и лек ден:неземен

[`Fallen_Angel`]

Благодаря :)
Това, че една жена те изненадва с толкова малко ме радва .. винаги ще има място за още изненади, които ще се оценят подобаващо, надявам се.

Ласкателно е, че ме слагаш между такива личности .. било то Хитлер и Сталин .. надявам се, че не съм чак толкова лоша и налагаща волята си ..  :)