"А доброто сърце не познава гордостта" (Ханс Кристиан Андерсен)

[icegirl]

Вървях по улицата, а пред мене вървеше някакъв мъж. Само по облеклото и походката можеше да се разбере, че е доста богат.
Всички сме виждали хората, които просят по улиците. Един такъв човек помоли богаташа за милостиня, но беше блъснат грубо настрани с думите: "Махни се! Писнало ми е от такива като тебе!", а разходката бе продължена без грам угризение. Част от станалите свидетели на случката бяха потресени, други останаха безразлични, а аз... без да знам защо се чувствах виновна. Изведнъж помислих, че някой ден аз или някой мой близък може би ще е на мястото на просяка. И с мене ли ще се отнесат така?! И аз ли ще бъда унижена и отритната по този начин, само защото моля за помощ?! Дълбоко в себе си желаех богатият да стане просяк и да бъде наранен по същия начин.
След тази случка осъзнах, че ако човек е добросъвестен и състрадателен, ако не мисли само за себе си, ще помага безвъзмездно на другите с каквото може и без да се чувства задължен за това. Гордостта е качество, което всеки трябва да притежава, но да използва разумно и с мярка.
Никой не се ражда научен на добро. Постепенно, с придобиването на опит, макар и несъзнателно човек извършва по някоя добрина. А ако се случи така, че тя е осъзната, благодарността и признателността на отсрещния започва да действа като наркотик, а желанието да виждаш блясъка и сълзите от радост в нечии очи се превръща в стимул за още благородни дела.

[MiMiToOoOo]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

Често го казвам и пак ще го кажа " Кебапчето се върти" - един ден може да си на мястото на богатия мъж, а друг на - просяка [shame]

[medenata]

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

Често го казвам и пак ще го кажа " Кебапчето се върти" - един ден може да си на мястото на богатия мъж, а друг на - просяка [shame]

Добре го каза Миме!

[icegirl]

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

Често го казвам и пак ще го кажа " Кебапчето се върти" - един ден може да си на мястото на богатия мъж, а друг на - просяка [shame]

Често се замислям за реалния живот и за хората и ми става много гадно, когато видя някой да проси по улиците и как хората го отминават с безразличие. Тогава съм благодарна за това, което имам и мойте проблеми започват да ми се струват незначителни.