Приказка за бездната

Started by Gentiana, October 08, 2005, 16:18:35 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 3 Guests are viewing this topic.

Gentiana

Що пък точно каменната? [think]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

DeTe_Ha_Xaoca

защото само ще си спорим и ще си говорим и няма да се обичаме :) браво какичко много красиво  :flowers:
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

Gentiana

Радвам се, че ти харесва [smile2].
Много - много не ме бива в прозата. [намиг]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

DeTe_Ha_Xaoca

#18
и мен също , но пък аз не съм и пробвала :)
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

`Amy_Lee`

Quote from: Dalechen on October 11, 2005, 01:46:33 AM
Започнахме оттук :
Quote from: Gentiana on October 08, 2005, 16:18:35 PM
Защо рано или късно винаги разбиваме сърцето на този, когото обичаме?
Може да стане хубава дискусия.

често разбиваме сърцата на тези които обичаме,а не мислите ли че много по-често разбиваме сърцата на тези които обичат нас,а ние нищо не изпитваме към тях?? [confused]

Dalechen

Естествено. Затова човек трябва да не лъже и да не дава напразни надежди.
Никой не е отговорен за чувствата си , но всеки е отговорен за думите си и делата си.
Един човек може да бъде безкрайно добър и безкрайно лош.
Зависи коя струна са докоснали в душата му.

Моите стихове:
https://forum.stih4e.bg/index.php/topic,21107.0.html

MoOnLiT

Quote from: Dalechen on October 13, 2005, 22:35:48 PM
Естествено. Затова човек трябва да не лъже и да не дава напразни надежди.
Никой не е отговорен за чувствата си , но всеки е отговорен за думите си и делата си.
Истинският "проблем" по-скоро е в неозъзнаването и  непоемането на отговорност пред себе си и другите,за това,което се върши/говори/чувства...та дори нейното отхвърляне...Понякога нараняваме хората,които обичаме с любовта си,..а тези,които обичат нас...с липсата на такава...

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

eni s

Quote from: MoOnLiT on October 13, 2005, 22:50:12 PM
Quote from: Dalechen on October 13, 2005, 22:35:48 PM
Естествено. Затова човек трябва да не лъже и да не дава напразни надежди.
Никой не е отговорен за чувствата си , но всеки е отговорен за думите си и делата си.
Истинският "проблем" по-скоро е в неозъзнаването и  непоемането на отговорност пред себе си и другите,за това,което се върши/говори/чувства...та дори нейното отхвърляне...Понякога нараняваме хората,които обичаме с любовта си,..а тези,които обичат нас...с липсата на такава...

Съгласна съм,но боли
LIFE IS JUST A DREAM...

                                DESTINY

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado

#25
 :) Е хубава приказчица. Може и без кървища. [heart__]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Diablos

"О, как убийствено обича
в слепотата на страстта
човек на явна смърт обрича
най-милото си на света."

Фьодор Тютчев

Често е несъзнателно. Понякога в желанието си да направи това, което смята, че е най-добре за другия, човек прави сериозни грешки. Затова и най-добре е да се говори откровено, само тогава няма да има наранени, поне според мен :)

Между другото, на места ми звучеше доста поетично приказката ти, не можеш да избягаш напълно от лириката май? :}
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

rado

 :)Направо ми разби сърцето. Сега да мисля ли че?.. [inlovee]

Gentiana

Quote from: Diablos on June 20, 2007, 12:11:14 PM
"О, как убийствено обича
в слепотата на страстта
човек на явна смърт обрича
най-милото си на света."

Фьодор Тютчев

Често е несъзнателно. Понякога в желанието си да направи това, което смята, че е най-добре за другия, човек прави сериозни грешки. Затова и най-добре е да се говори откровено, само тогава няма да има наранени, поне според мен :)

Между другото, на места ми звучеше доста поетично приказката ти, не можеш да избягаш напълно от лириката май? :}
[xa xa xa xa xa xa] не мога. Прав си.
Ако не мисля в ярки цветове и поетични картини, просто ми е скучно.Обичам да чета проза, но ми е трудно да изградя нещо, без красиви епитети, ето, както го прави Ради, хем типично прозаично, хем много интригуващо.
Тук май съм по-добра като читател  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.