Приказка за бездната

Started by Gentiana, October 08, 2005, 16:18:35 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Gentiana

Ще те преживея -каза Луната на звездичката със сините очи -ще заровя спомена за теб под най- стария облак и нека вали над бедната земя с горчиви, черни сълзи.Ще те преживея...От душата си ще те извадя, всичко твое, белите птици ще изкълват, ще те разпръсна над бездната от сива мъгла, в която плува сърцето ми.Ще те преживея...
Бледото и лице светеше в мъртвешкия цвят на раздялата и сребърни сълзи-капчици като светулки капеха в шепите на нощта.
Луната бе тъжна и уморена.Беше дълбоко наранена.
Звездичката със сините очи сви рамене и продължи да мълчи унесено.
Тя обичаше Луната.Болезнено и нежно я обичаше, но...не можеше да и го каже.Не можеше, защото знаеше, че 300-те дни, след които трябваше да се яви в двореца на Друсила- черната кралица на мрака, свършиха преди  час.
Така бе решено от старейшините на небето.Друсила заплашваше да покрие с вечен мрак небесните простори, ако не и дадат Елибор-красивата звездичка със сини очи, в когото лудо се бе влюбила черната и душа.
Бяха се срещнали на един небесен бал, в чест на двадесетия рожден ден на Луната, нежната му любима.
Друсила беше в компанията на черния принц Даливер,но един поглед и беше достатъчен, за да го пожелае и заклейми.
А сладката му Луна нищо не забеляза.Тя танцуваше опиянена от щастие, преминавайки последователно през ръцете на многобройните им приятели,танцуваше и се заливаше в сребърния смях, който Елибор обожаваше...
Защо дните на споделено щастие винаги отлитат толкова бързо?!
Защо рано или късно винаги разбиваме сърцето на този, когото обичаме?


.......................
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

-Нищо ли няма да ми кажеш?!Така ли ще ме оставиш с кървящо , изстиващо сърце?Как е възможно да си толкова жесток? Как не съм забелязала, колко е студена душата ти...-гласът на Луната замираше, сгърчен в нетърпима болка, която дращеше с нокти в душата на Елибор, откъсвайки цели парчета от нея.
Но той нямаше право да я утеши. Нямаше право да закърпи и своята душа, да избърше сълзите на любимата, капещи  като киселина в кръвта му и разяждащи светлината на очите му.Сълзи, от които бавно ослепяваше.
-Трябва да тръгвам-дрезгав, неузнаваем глас.Нищо излишно, за да не разбере тя колко много го боли от нейната болка. От тяхната болка. От невъзвратимото.
Обръща се и тръгва към вратата...
Горък вопъл изгаря тила му...
-Жестоко, себично същество...върви! Но утре мен няма да ме има...Току що ти ме уби...Дано Бог ти прости.-думи, които като змии, изпълват душата му с отрова.
Вратата.
Мракът навън.
Мракът в душата.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

sweet

много много хубаво и тъжно

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Dalechen

"Всеки мъж е обречен 1 ден да убие жената , която обича"
   --- Луз Терин Теламон
Един човек може да бъде безкрайно добър и безкрайно лош.
Зависи коя струна са докоснали в душата му.

Моите стихове:
https://forum.stih4e.bg/index.php/topic,21107.0.html

Gentiana

И защо трябва да го прави? [cry]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Dalechen

По закона на кармата - защото първо тя го е направила с него.
Един човек може да бъде безкрайно добър и безкрайно лош.
Зависи коя струна са докоснали в душата му.

Моите стихове:
https://forum.stih4e.bg/index.php/topic,21107.0.html

Gentiana

Извинявай, не съм съгласна с теб,не всяка жена е убийца, както и не всеки мъж.В живота, освен страдание има и полет ,и щастие...и много други красиви неща... [smile2]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Feanor

Quote from: Dalechen on October 10, 2005, 02:45:49 AM
"Всеки мъж е обречен 1 ден да убие жената , която обича"
   --- Луз Терин Теламон
Бас държа, че това ще бъде опровергано от Ранд ал-Тор. Освен това, по тоя така наречен "закон на кармата", досега всички да са се избили.  ;D
"There is one rule, above all other, for being a man. Whatever comes, face it on your feet."

Dalechen

Quote from: Feanor on October 10, 2005, 09:23:04 AM
Quote from: Dalechen on October 10, 2005, 02:45:49 AM
"Всеки мъж е обречен 1 ден да убие жената , която обича"
   --- Луз Терин Теламон
Бас държа, че това ще бъде опровергано от Ранд ал-Тор. Освен това, по тоя така наречен "закон на кармата", досега всички да са се избили.  ;D
Естествено , смисълът не е буквален. А жените винаги убиват този , който ги обича. Една моя позната беше казала : "Колкото по-гадно се държиш с 1 мъж , толкова повече те иска той."
Всъщност тя бърка причината и следствието. Колкото повече 1 мъж иска 1 жена , толкова по-гадно се държи тя с него.
Един човек може да бъде безкрайно добър и безкрайно лош.
Зависи коя струна са докоснали в душата му.

Моите стихове:
https://forum.stih4e.bg/index.php/topic,21107.0.html

Gentiana

Не се карайте, душици! Приказката ми беше за любов и жертва, не за убийства...Макар, че понякога неволно убиваме този, когото обичаме...Но виновни ли сме? Има ли изобщо виновни?! [think]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Feanor

That's the point. Никой не е виновен за онова, което чувства. Или което не чувства.
"There is one rule, above all other, for being a man. Whatever comes, face it on your feet."

Dalechen

Започнахме оттук :
Quote from: Gentiana on October 08, 2005, 16:18:35 PM
Защо рано или късно винаги разбиваме сърцето на този, когото обичаме?
Може да стане хубава дискусия.
Един човек може да бъде безкрайно добър и безкрайно лош.
Зависи коя струна са докоснали в душата му.

Моите стихове:
https://forum.stih4e.bg/index.php/topic,21107.0.html

Gentiana

Прав си...Да дойдат философите! [smile2] [намиг]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Dalechen

И тогава ще настане каменната ера  [lol] , както казваше един "уникат"  [lol]
Един човек може да бъде безкрайно добър и безкрайно лош.
Зависи коя струна са докоснали в душата му.

Моите стихове:
https://forum.stih4e.bg/index.php/topic,21107.0.html