ilusia & Blu Rose

[ilusia]

ilusia & Blu Rose

Криеш се зад чужди домове.
Ако моят дом се срива,
Пиеш малките ми грехове.
Кървавите керемиди.
Никога във мене не позна,
аз - жената - бледа и горчива
колко пъти те презрях.
Че си моят скъп страхливец.

И може би в този грях...
аз малко по малко умрях.
Скътала се зад стени от мълчание ,
чаках да дойдеш и да откриеш моето познание .
Моят дом се сриваше така ,
сякаш душата ми умираше в нощта...
А ти винаги бягаше сам...
на къде ? При кого ?
Открили най-сетне... сляпото свое око ?

Изгодни жени. Страхливци приютяват
Глезят ги с внимание. Изпиват ги с очи.
А ти си толкова добър. Почти не трябва
много умовете да им завъртиш.
И да тръгне пак пороят в мен,
свлачища от срам и кал.
Не мъчи ме!Чужд ,свиреп , студен...
аз- жената ли не си познал?!

И чудя се сега  , в тая смътна тишина...
да те пусна ли... от мен в нощта ?
Или да те върна... във дома ?
Дом от болка , дом от мъничко тъга...
от мене сътворен... дом роден във  вечността....
Там ще ме познаеш може би... там и ще се отречеш...
НО душата ти ще знае пак... защо и как...
точно мен позна... и точно мен обикна