Нека да помечтаем

[vanilla_g]

Искаш ли да помечтаем... така, както преди няколко дни...
Знам, мечтите са коварни, но какво друго ни остава, когато се почувстваме сами...
Искаш ли да помечтаем... може би сега мълчиш...
Но аз искам да ти кажа в тъгата си колко всъщност си щастлив...
"Беше"  в живота ни винаги има, но именно то го прави красив...
Защото, когато казваш "беше", значи, че нещо си имал...
Нещо си търсил, обичал, открил...
И когато то си тръгне от теб, аз зная колко боли...
Но, ако това "беше" някога се върне, значи в теб открило е своите мечти...
И тогава то ВИНАГИ ще бъде твое, но за да разбереш да си отиде първо го пусни...
А то... за теб ще си спомня всяка нощ, когато заспива...
В сънищата си понякога може две познати очи с усмивка да открива...
И  скрита в най- тъмното ъгълче на сърцето му, мисълта за теб пак ще е жива...

Боли те, знам... Мен също много ме боли... Не е лесно да се разделиш с една мечта...
Ти цял живот си я търсил навярно... а аз я открих неочаквано и случайно, пожелана едва...
И все пак ми е тъжно и болно... сърцето ми в писъци стене... за нас рано е още... проклета съдба...

[me4tatelka]

[bravisimo] Невероятно.... [heart__] [cvetee]

[Don_NUTSO]

исках ... искам .. и винаги ще искам ... и винаги ще мечтая, поне за мечтател ставам, нали все пак бях човека с нереалното чупливо сърце ... а как искам да се счупи, на парчета да се разпадне и да скачам със дяволска злоба върху всяко малко парче, за да знам, че никога няма да може да се събере това малко бившо нежно сърце ... камъни на неговото място искам да сложа, камъни изпълнени със студ и тежест огромна, в окови искам да се окова, да не мога да мърдам, мравки в очите ми нека да има, нека се хранят и те са души ... хоро върху мен искам да се играе, да ме тъпчат, да ме плюят ...


"Любовта е магия, която ни връхлита изневиделица и отнема здравия ни разум като с вълшебна пръчица. И вече не сме способни да контролираме сърцето си. Да обичаш значи да загубиш контрол, да изпратиш разума си в изгнание. Да обичаш означава да се раздаваш и никога да не мислиш, за това, което ще получиш.Обич не се обещава, за обич задължения няма."

[vanilla_g]

Мечтите са нещо безкрайно красиво, мечтите са свят на желяния...
Но мечтите не могат да бъдат живот, реалност, съдба...
Те са само откраднати мигове щастие- на сърцето сладки стенания...
И без да знае душата колко са нереални, се наранява сама...
Колко нощи си прекарвал в мисли, отвяни с целувка към моите устни...
Колко нощи без мене мечтал си, нашите мигове пак да се случат...
И колко пъти отчаяно молих сърцето ти да ме пусне...
За да могат мечтите да спрат да те мъчат...

[Don_NUTSO]

... мъчи ме това, че не искаш да ме виждаш и чуваш вече дори като приятел, въпреки моите усилия ...забраната за  телефонни обаждания ... мъчат ме много неща ... много думи казани и виждайки, че са нямали основа ... просто казани ...

[vanilla_g]

Веднъж ми беше казал, че не можем да бъдем приятели и може би беше прав.
как ще бъдем приятели, ти как го виждаш?

[Don_NUTSO]

аз направих крачка, направих опит, невъзможни неща няма ... но няма значение ... забрави ...

[vanilla_g]

Кое да забравя- погледите, целувките, докосванията... не, няма да ги забравя.
Това са спомени... и то много хубави.

[Don_NUTSO]

за такъв живот, който имахме, дори и дявола от завист се гърчи в собствения си аз, защото знае, че никога няма да го има ....

[vanilla_g]

Така е- наистина беше дяволски хубаво.
Може би прекалено, за да е истинско.

[Don_NUTSO]

нали ... толкова хубаво, че да стигнем до отричане един от друг .... или по-точно ти от мен ...

[tonnny_bg]

Ох,късате ми сърцето направо.Защо вървите срещу себе си ?Защо?Можете да сте толкова щастливи,нямате си идея колко ...Никой и нищо не ви пречи ,освен вие самите.Жалко.Мен ме боли . [confused] [confused] [confused]

[Gentiana]

Знаете ли как се лекува това  :)
Ти Иво отиваш до първия бижутерски магазин, купуваш нещо от сорта -

после на 1 коляно и 1 въпрос...
.....
а ти Гери имаш още по-лесна роля.
Трябва просто да кажеш една думичка "Да".

Никой не ви пречи, освен вие самите.
Странно , защо ние хората винаги си правим живота ад.
Дори , когато виждаме, че нещо е прекрасно, все не ни се вярва и гледаме да го потопим в болка и да го превърнем в мъчителна агония.
Няма смисъл от това.
Ти, знаеш, Гери, че си открила най-прекрасния, най-добрия, най-милия мъж на света.
Повярвай ми, не всички са такива.
Така че просто кажи "Да" на щастието си.