Искам днес ти да ми разкажеш как се чувстваш

[Arisaema]

Винаги аз протягах ръце към теб, сляпа и глуха, молеща да ме докоснеш. Да успокоиш страха, растящ в мен, че този студен свят, който ме заобикаля, се приближава и иска да спре дъха ми, да замрази душата ми, да угаси огъня, топлещ сърцето ми. Винаги залъгвах себе си ... и теб, че искам да ти дам нежността си и грижата си за теб, а всъщност, по себично детски просех тези неща за себе си... От теб.
И ти... се мяташе, разкъсван между нежността, която събуждах понякога в теб и пристъпите на гняв и възмущение, че не си ми бавачка, че дори не си по-голям и по-зрял от мен, за да ми бъдеш щит и опора.
Сигурна съм, че понякога и ти се е искало да ме нашамаросаш и шкартираш в ъгъла като непоносимо, капризно дете.
Днес ми каза, че изисквам пълно отдаване, думи, думи... по сто пъти на ден...
Не ти повярвах в началото, но после си дадох сметка, че си прав.
Днес исках няколко мили думи, но не ги просих, а без да го осъзнавам, нареждах, тропайки с крак.
Всъщност, знаеш ли... аз просто се страхувах, че пак съм сбъркала, че отново съм ти създала проблеми или, че просто не искаш да ми кажеш това хубавото, от което имам жизнено необходима нужда.
Не вярвах, че може просто да си бил загрижен за моето спокойствие.
Дадох си сметка, че понякога и аз греша, че очевидното не винаги е такова, каквото ни се струва и, че и ти се уморяваш, и теб те боли, и ти имаш нужда някой да ти даде всичко това...
Ще ми кажеш ли как се чувствуваш днес? Ти?

08.03.2007