Моля те... усмихни ми се още веднъж.

[ilusia]

Колко искам да се върнеш... Колко искам да те имам...Тук си до мен. Същата нежна копринена кожа , същата червеникава коса... същите красиви ръце... Имаш такива красиви ръце - изящни , ръце на кралица. Уж си все същата като от преди 5 години... само някак очите ти са станали по - мътни... по-тъжни... по-уморени...
Някога познавах една красива , истинска жена и майка. Някога познавах искрената усмивка на лицето ти- тя се появяваше там без причина , тя винаги бе там - една красива усмивка извираща от сърцето ти. Имаше 3 златни гривни , които дрънчаха весело на тънката ти китка и златен пръстен с цироконии . Ухаеше на нощен крем - движеше се с грация , с достолепие и величественост - помня всеки детайл. Всяка усмивка. Бе нежна... обичах да се гушвам в тебе и да галиш косите ми. Липсваш ми безобразно много мамо.... Толкова много.... Толкова имам нужда да го споделя. Преди време имаше един човек , който ме слушаше... който ме разбираше.. но и него вече го няма...И аз мога да излея болката си само тук - на белият лист...
Днеска усмивката ти е насилена. Никога вече не видях онази искрена усмивка - тя сякаш се скри толкова далече от мен. Толкова навътре... така дълбоко в теб. И гривните ги няма... няма ги... всички белези на онзи жена изчезнаха... Кожата ти макар и не набръчкана е покрита със спомените на младостта . Очите ти са толкова уморени , толкова изхабени. Ако знаеше , само ако знаеше колко искам ... колко имам нужда да бъдеш стария човек. Преди 5 години аз бях още дете. Измислях си различни истории , в който разбира се аз бях главната героиня...Един ден ми казаха ,как мама трябва да иде за малко в болница. Помня как кака ми обясняваше , че мама е много уморена и , че трябва да я пазим повече. Как когато те ядосваме те уморяваме ... и аз я попитах " Ние ли убиваме мама ?"
И ти се върна... но никога не беше същата. И аз си мислех ... представях си как са те отвлекли извънземните... и как един ден моята си майка ще се върне при мен. Но тя идва само за миг. Връща се само понякога  в тези твои очи... И после пак бяга... няма я... а аз искам... искам нежността й , искам утехата й. Искам нея. Мразя те такава. Мразя те....и толкова безумно много те обичам. Толкова много. Сърцето ми кърви когато те погледна - толкова уморена , съсипана и нещастна. Толкова изнервена... толкова абсурдна .
Онзи ден когато плаках дълго. Когато плаках с часове и повтарях през сълзи , че искам моята майка... Ти не ме разбра... но тогава беше моята майка. Тогава от години ... от години на сам аз те усетих ти беше моята майка.
Моля те мамо , почни да се усмихваш... истински....
Толкова ме е страх да не те загубя. Толкова се страхувам. Толкова се боя , че няма да ме видиш щастлива , пораснала , със семейство... Толкова се мразя , че не мога да те направя истински щастлива. Един човек някога ми каза , че ако умреш , ще бъде по моя вина. Не повярвах... но толкова много хора го казваха и го казват.... и е вярно. Аз те убивам всеки ден. Всяка минута... но то е защото искам да убия това в което се превърна.... И то е защото преди това ти ме уби.... Уби ме...обичам те...
Не мога да понеса да гледам най-синият и борбен човек на света , най-стойностният , благороден и прощаващ човек да се превръща в развалина....
Моля те... усмихни ми се още веднъж.. искрено... както само моята майка умее

[angel4e_f]

прекрасно е..ама адски ме натъжи :(

[solitude]

Миличка- тя със сигурност те обича. Просто не желае да те натоварва с отговорност към нея. Знам го защото съм го изпитала като дъщеря. Родителите не искат децата да се грижат за тях- ти не я убиваш, а тези и мисли, че може един ден да падне безпомощна в ръцете ти и да се налага ти да се грижиш! Не я притискай - обичай я такава каквато е във всеки момент нека се чувства че е силна [heart__]

[ilusia]

прекрасно е..ама адски ме натъжи :(

Съжалявам , че те е натъжило миличка  [heart__]

[ilusia]

Миличка- тя със сигурност те обича. Просто не желае да те натоварва с отговорност към нея. Знам го защото съм го изпитала като дъщеря. Родителите не искат децата да се грижат за тях- ти не я убиваш, а тези и мисли, че може един ден да падне безпомощна в ръцете ти и да се налага ти да се грижиш! Не я притискай - обичай я такава каквато е във всеки момент нека се чувства че е силна [heart__]

Аз зная , че ме обича лейди... Но така или иначе ме натоварва. Не само тя е виновна - и двете имаме своята вина... Тя ... аз не съм дъщерята която е искала да има... не съм ... Аз я обичам безкрайно много...

[taina_maina]

Миличка...много е красиво..толкова истински звучи..много е тъжно обаче...дано всичко се оправи.. :(  [heart__]

[deskatasum]

Разплака ме......Боже,колко е истинско!
Знаеш ли мило,разбрах колко много сам пропуснала от моментите с майка ми.....със семейството ми,когато си отидох от тях,когато заживях далеч от тях,тогава осъзнах как съм пропуснала да преминат около мен онези така малки но съществени неща......Един обикновен обяд.....Една мила дума....Една усмивка....Една целувка!
Никой никога не може да замени майка ти,никой с нищо не може да заличи точно нейната УСМИВКА,повярвай тя е същата....Просто това е твоята МАЙКА!

[Розето]

наистина е прекрасно и наистина се надявам майка ти да ти се усмихме искренно [heart__]

[ilusia]

Миличка...много е красиво..толкова истински звучи..много е тъжно обаче...дано всичко се оправи.. :(  [heart__]

Ще се оправи мила. Благодаря ти за хубавите думи  [inlovee]

[ilusia]

Разплака ме......Боже,колко е истинско!
Знаеш ли мило,разбрах колко много сам пропуснала от моментите с майка ми.....със семейството ми,когато си отидох от тях,когато заживях далеч от тях,тогава осъзнах как съм пропуснала да преминат около мен онези така малки но съществени неща......Един обикновен обяд.....Една мила дума....Една усмивка....Една целувка!
Никой никога не може да замени майка ти,никой с нищо не може да заличи точно нейната УСМИВКА,повярвай тя е същата....Просто това е твоята МАЙКА!

Радвам се , че си осъзнала нещо благодарение на думите ми :)
Тя винаги ще бъде моята майка...но... :)

[ilusia]

наистина е прекрасно и наистина се надявам майка ти да ти се усмихме искренно [heart__]

Ами... тя в повечето случай плаче искрено... но да се надваме , че ще ми усмихме  :)