Когато...

[osmiq_oblak]

Когато земята се срива под краката ти, а ти насила се усмихваш..
Когато заспиваш с болката и се събуждаш със самотата..
Когато за пореден път се жертваш за някого, а сърцето ти го е стах дори да трепне, защото това може да е последното му действие..
Когато те е страх да заспиш, защото не виждаш смисъл да се събуждаш..
Когато предварително решаваш, че всичко е свършило, защото сърцето ти не може да издържи бремето на надеждата..
Когато започнеш да гледаш на всяка физическа болка като лечебно изцеление на душевните..
Когато даже не ти се плаче..
Когато остава да живее само тялото ти..
Тогава за пореден път решаваш, че смисълът на живота ти е да те боли и започва да не ти пука дали има прераждане, важното е, че има смърт!