Муха в главата

[burning_acid]

Сутрин. Аромат на билков чай. Не! Днес няма да е чай. Имам нужда от кафе. Горещо кафе. Ароматно кафе.
Преди това - баня. Огледало. Смешно огледало. Не - всъщност това, дето се пули насреща ми, съм аз. Смешно лице. Подпухнало лице. Непослушни коси.
Четка за зъби, паста за зъби, четка за коса, парфюм. Събличане на тениската за спане. Обличане на дрехите за навън. Ново бельо. Сутиен. Блузка. Панталон. Летни сандали. Не! Навън е твърде студено (малък глас в главата). Чорапи. Кецове. Последен поглед пред огледалото. Молив за очи, спирала, гланц за устни. Нещото в огледалото ми се плези. Плезя му се и аз.

Шал. Раницата на гърба. Десетминутната разходка започва. Батериите са изтощени и дискмена не работи. Не, не работи. Ще ми се наложи да слушам шума. Бръмчащи коли. Говорещи хора. Смехове и думи. Дрън-дрън-дрън...И още дрън-дрън-дрън... Раздразнение. Искам да изкопая тунел до университета. От общежитието до университета. Таен тунел. Само-за-мен тунел. Без никакви шумове. Но тогава няма да мога да минавам през парка...Без тунел!

Стълби. Входа на сградата. Гардовете. Шума на детектори за метал. Свикнала съм с тях. Още стълби. Врата. И стая. Маса, заобиколена от студенти. Лица, обърнали се за кратко към мен. Гласът ми, който казва тихо: "Hello". Стол. Дълга и скучна лекция. Рисунки в тетрадката. Думи в тетрадката. Опити за поезия...в тетрадката...Жалки опити, така или иначе.

Ставам. Разменям думи, празни думи. Дрън-дрън-дрън. Извън стаята има лица. Засмени лица, заспали лица, забързани лица, апатични лица...Тълпа.

Нова лекция. Нови рисунки, нови думи, нови опити...за поезия. Жалки опити...за поезия. Денят няма край. Витаещи мисли, разнообразни мисли, смели мисли, тъжни мисли, хвърковати мисли...Край. Учебният ден за днес е - край.

Раницата на гръб. Разменени "чао" и "bye". Врата, стълби, детектори за метал. Парк, хора, улици, коли. Вкъщи. Празна стая с включено радио. Няма никой. Най-накрая няма никой! Тишина (след като изключвам радиото). Мятане върху леглото. Въздишка. Трябва да съблека дрехите...Ставане с нежелание. Съблечени дрехи, оставени на стола. Тялото ми по бельо върху завивките. Под завивките. Умора, но сладка умора. Сън.

Някъде се чува звън на часовник. Колко е часа? Лек студ...одеялото почти е паднало на пода. Включвам радиото и влизам в банята. Отново четка за зъби, паста за зъби, четка за коса...Обличане на нови дрехи. Парфюм. Изпращане на няколко mail-a. Уговорена среща. Излизане от стаята, плащане, прибиране в стаята. Вечеря. После - последен поглед пред огледалото. Нещото този път не ми се плези. Мисли се за мадама с това колие на бялата шия. И с малките обици. Аз обаче виждам колко е смешно! И му се плезя...пак. И то ми се плези, обидено ми се плези.

Време е. Среща. Приятели. Първият свестен разговор за деня! Смях. Искрен смях. Щастие. Искреност (макар и не съвсем). Чакайте! Трябва да си взема якето. Иначе ще ми бучат на главата цяла вечер. Смях. Готово. Да тръгваме.

Дискотека. Вход и показване на университетските карти. Стръмни стълби, мрачни стълби. Underground. Все още мястото не е претъпкано с хора. Оставяме якета и чанти. Поръчваме алкохол. "Наздраве, за нас!" Отново смях. Танци. В началото несигурни танци. Още алкохол. И танците са вече по-смели. Компанията е едно цяло. Щастие (?) Ръце на кръста ми. Учудване, и малко раздразнение. Обръщане. Приятел от компанията...Какво пък! Танцуване. Секси танцуване...Докосване...Ръцете му на кръста ми...Ръцете ми около врата му...Не! Танци сама. По-късно всичко се повтаря. Не!

Умора. Празни бутилки от бира. Празни чаши за шот. Компанията е уморена. Приготвя се, облича се, слага чанти на рамо..."Не - рано е още! Не!" Но не оставам. Без тях няма да е същото. Яке, чанта, шал. Пак по стръмните стълби. Студ! "Кой иска баничка?" "За мен боза" Само моят глас не казва нищо. Като в транс. Припомням си всяко докосване. Но погледите ни не се срещат. Нима изпитва срам?

Весела компания. Шумна компания. С тях ми е добре. Дълга улица с много дървета. Крясъци на птици (по това време?!). Пресичане, улици, коли. У дома. "Не. Не си тръгвайте! Не ми се спи" Гласът ми умолява. Но другите гласове са уморени, спи им се..."Лека нощ!" казват ми, и се скриват.

Оставаме аз и той. Погледите ни този път се срещат. "Изгрев?" питам аз. "Добре," отговаря той. Неутрален разговор. Сядане на зеленото канапе. Пак неутрален разговор. Мълчание. Гледката през прозореца е приятна. Не се гледаме. Мълчим.

Все по-искрен разговор. Обичам това в него! Искрен разговор. Смях и словесни закачки. Развиделява се. Констатация че изгрев тази сутрин няма. Умора. Натежали клепачи. Главата ми върху рамото му. Сърцето ми тупти по-учестено ("спри, не ме издавай" казвам аз) А неговото как ли тупти? Унасям се. Гласът му е мелодичен. Не! Не бива да заспивам! Трябва да слушам какво ми говори! Не бива да заспивам...

И тогава - ръката му върху лицето ми. Нежна. Но и силна. Необичаен жест ("нима знае колко ги обичам?"). Сърцето ми препуска. Сърцето ми се удря бясно в невидимите си стени. Не мърдам. "Спиш ли?" пита гласът му (но тихо, сякаш се надява да спя). "Не," отговаря му моят глас и магията е развалена. Отдръпваме се един от друг. Пак този глупав срам. "Не!" крещи съзнанието ми. "Върни се пак при него"

Този път - спонтанност, примесена със страх. Поглеждам право в очите му, търся окуражаване в тях. Не знам дали намирам. Но се доближавам до него...и го целувам. Моите устни върху неговите устни. Неговите устни са солени на вкус. Топли на допир. Меки устни. Еуфория...и целувки. Много целувки. Дълги целувки. Трезвеност - ами утре? ами после? ами сега? ...
И после се превръща в сега, утре се превръща в сега, и вчера също, също се превръща в сега. А сега е нищо. Сега е някъде. На кой му дреме какво е сега?!

Устни, докосвания, светлина през прозореца...Щастие...И муха в главата. Да - муха в главата!

[solitude]

Махай мухата- само пречи на момента с нейното бръмчене :)
Браво! [bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [cvetee]

[burning_acid]

Махай мухата- само пречи на момента с нейното бръмчене :)
Браво! [bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [cvetee]

Хаха  [inlovee]

Solitude, едва ли съм първата, която ти го казва...но коментарите ти са винаги толкова свежи и на място! :}
Благодаря за пореден път!  [inloveee]

[rado]

 :)Миличко, ти си завършен писател. Прозата ти е много поетична; не се мъчи да съчиняваш стихове, ако не ти идват спонтанно. [heart__] Значи, виждам те като добър прозаик. Давай!

[Скитникът]

Тая муха бая голяма ще да е... Снощи ти казах каов мисля за това разказче сега ще ти го повторя... Страстно, жарко, истинско...

[Gentiana]

Вени, наистина си чудесна  :) [inlovee]
Не спирай да пишеш и послушай Радо - той знае  :p