чЕРните стъкла

Started by lamarin, May 30, 2006, 23:53:34 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Print
Go Down Pages1
User actions

lamarin

May 30, 2006, 23:53:34 PM
Живот ли е това?
По черните стъкла
се стича кръв
Пресъхнала река
Останала душата
търси стръв.
Обичаш да раняваш
И нашите спомени 
да изкореняваш.
Лъжите си заравяш
в сърца прогорени
и всичко ти забравяш....
Върни деня,
Във мрак не виждам
Все към теб вървя.
Рани съня,
За грях завиждам
за любов кървя....
Живот ли е това?
По черните стъкла
блестят сълзи..
Обърната река-
тече назад
към храм във Небеса пълзи....
``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.

Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´

{dulgokoska}

#1
May 31, 2006, 00:07:14 AM
[bravisimo] [hey sexyy] [bravisimo]

Живот ли е това?
По черните стъкла...

А какво друго да бъде...
Кръвта ти на капки изпих...
Малко оставих на дъното...
За да се стича сега... Да горчи...
Ровя в душата ти плитка...
Отварям в нея пространство...
Изкоренявам всичко... и стиха...
Болезнено сладко пиянство...
Стръв за отчаян, измъчен...
За тебе - човек половин...
Деня аз няма да връщам...
Не искам да бъдеш щастлив!!!
Пресъхнала веч е реката...
И пясък по устието се стича...
Храмът е всъщност мъглата...
На която душата прилича...

Живот ли е това?
По черните стъкла...
Това е течната следа...
От изпитата река...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."

...мы не титаны, мы люди...

Gentiana

#2
May 31, 2006, 02:50:31 AM
 :) това ми хареса
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

lamarin

#3
May 31, 2006, 03:53:10 AM
радвам се че ти хареса....има тъжна история това стихче;.>
``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.

Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´

Gentiana

#4
May 31, 2006, 03:58:18 AM
 :) Тъжна? Каква е тя?
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

lamarin

#5
May 31, 2006, 04:55:47 AM
Обичах аз едно момиче,
а то,дори не ме поглеждаше
зад слънчевите очила то криеше очите си
зад тъмните стъкла - не виждат се сълзите.....

обичах едно момиче,извесно време бяхме заедно,но после всичко се срина....изчезна и любовта,изчезна дори приятелството ни,....всичко изчезна...Тя предприе този ход,не знам защо.Та когато се разделихме тя беше със слънчеви очила с тъмни стъкла.....имаше доста напрежение в гласа й......Може би не искаше да се издава,може би искаше всичко да продължи...,може би не искаше да виждам че плаче...правеше се на студена,и че не й пука.,,обаче.........не знам,....твърде отегчаваща история,няма да ви занимавам повече с нея
``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.

Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´

Gentiana

#6
May 31, 2006, 05:09:41 AM
Хората сме странни същества, Ламарин...
Рядко казваме точно това, което мислим.Понякога крещиш - мразя те, а сърцето ти моли-обичай ме.
Гледаш някого с насмешка и гняв, а знаеш, че не можеш без него.
Тъпо е...Но сме такива.
Ако чувстваш , че си струва, опитай отново.
Ако и тя те е обичала, сигурно ще се върне при теб.
Понякога гордостта ни отнема единственото, от което наистина имаме нужда.
Дори да не се получи, поне ще знаеш, че си опитал.
Кой знае, може би щастието отново ще ти се усмихне. :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

lamarin

#7
May 31, 2006, 05:54:02 AM
знаеш ли - права си.Искам и се страхувам.Страхувам се от това да не ме изгони отново.Но пък вътрешно в себе си не мога да се примиря и ще опитам,....какво толкова...та нали ако загубя,то ще загубя вече изгубеното....Благодаря ти ..... :)
``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.

Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´

Gentiana

#8
May 31, 2006, 07:12:41 AM
 :) ами, стискам ти палци.
Дано си върнеш изгубеното. Понякога , когато се отдалечим от нещо ,разбираме най-точно какво е било то за нас.
Може би и тя е разбрала, че си и необходим.
А и да не е..., както сам каза - не можеш да изгубиш нещо, което вероятно не си имал, щом не е оставило следи  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

lamarin

#9
February 04, 2007, 21:49:29 PM
Гео-.........Пак се оказа права.!!! :) :) :) :)
``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.

Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´

Gentiana

#10
February 04, 2007, 22:25:44 PM
 :) Нали съм твоя ангел-хранител, бе Мимо  [lol] [lol] [lol]
Аз знам всичко   [shame]
Радвам се, ако съм ти предрекла нещо хубаво и то ти се е сбъднало!
Дано този път го задържиш, ако не завинаги , то поне за дълго. [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

lamarin

#11
February 04, 2007, 22:52:06 PM
да Гео..но май загубих загубеното :)
``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.

Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´

Gentiana

#12
February 04, 2007, 23:06:16 PM
ясно..., значи се е сбъднала черната половина на предсказанието ми... [confused] [shame]
Не се ядосвай, просто сезонът е такъв-депресантски и каращ хората да вършат неразумни неща.
Пролетта ще прочисти съзнанието и отново всичко ще разцъфти.
А нещо, което е горяло, никога не загасва напълно.
Ту го гасят студени дъждове, ту го разпалва топъл вятър.
Тя ще си отива и ще се връща , защото истинската любов просто не може да умре.
Дай и време. :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

lamarin

#13
February 04, 2007, 23:25:53 PM
да, давам й време..колкото си поиска,............лошото е че с времето, всичко на този свят изчезва...........изпарява се.............и дори следа не остава. Забрава...Болка,.......................... :) :) :) :)
``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.

Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´

Gentiana

#14
February 05, 2007, 00:41:47 AM
[a taka]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.
Print
Go Up Pages1
User actions