Вятърът в душата ми

Started by zaiche_f, November 10, 2006, 20:46:07 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

zaiche_f

Вървя сама в нощта
водена от попътен вятър..
отминали дни се крият
в душата ми..изгоряла вече.
Вятър играе с косите ми
и води ме към пусти улици..
скитам се из тях за да забравя
един спомен,спомена за теб.
С друг съм сега,
но какво от това.
Той ми дава своята любов..
а аз какво да му дам.
Ти ми взе любовта..
дори и капчица надежда
не мога да му дам..
затова съм тиха и мълча..
не споделям с никой моята тъга..
чувствам се сама и скитам през нощта
водена от вятъра..вятърът в моята душа.
Тя иска свобода..да лети като птица.
Вървя сама с бавни,тихи стъпки.
В нощта се скитам
из пусти улици водена от вятър..
вятъра на моята душа.
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

Samoten`angel

Хубаво е  :) харесва ми

zaiche_f

Благодаря  [inlovee] :flyingkiss: :flyingkiss: :flyingkiss:
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

ackasha

  МнОгО Е КрАсИвО ... ПрЕкРаСно Е
.

zaiche_f

Много ти благодаря миличка  :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

Subria


Нищо не оставя такъв вкус на сладост, както отзвучалата горчилка.Йохан Дене

zaiche_f

Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...