Вървя сама в нощта
водена от попътен вятър..
отминали дни се крият
в душата ми..изгоряла вече.
Вятър играе с косите ми
и води ме към пусти улици..
скитам се из тях за да забравя
един спомен,спомена за теб.
С друг съм сега,
но какво от това.
Той ми дава своята любов..
а аз какво да му дам.
Ти ми взе любовта..
дори и капчица надежда
не мога да му дам..
затова съм тиха и мълча..
не споделям с никой моята тъга..
чувствам се сама и скитам през нощта
водена от вятъра..вятърът в моята душа.
Тя иска свобода..да лети като птица.
Вървя сама с бавни,тихи стъпки.
В нощта се скитам
из пусти улици водена от вятър..
вятъра на моята душа.