News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

ИГРА: Стихче по поръчка (Игра за напреднали поети)

Started by uNiKaT, November 08, 2005, 23:54:10 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

edin_zabraven_mig

Мечтите ми, изтъкани от розов атлаз
една по една бавно умират.
А спомням си как жадувах в захлас
те все някога да се реализират.

Без празни надежди живота е труден,
не е както преди - весел и щур...
Тежък, жесток и толкова муден,
сляп той е за небесния лазур.

:arrow: мочурище, разпиляващ, пари, обладаващ, чудовище

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

{dulgokoska}

Мочурище е нравът ти безжален...
Разпиляващ всяка милост, но печален...
Пари и изгаря без въпроси...
Познавам го, а се питам ти какво си...
Обладаващ демон със крила...
От мекички, пушисти листи...
Ангелски, с аромата на кръвта...
По които пръските изглеждат чисти...
Или светец си... с облик на чудовище...
Който се крие зад болка...
Познавам те, но питам какво си...
Да узная сама аз не мога...


:arrow: изгнили, коктейл, прости ми, подел
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


ProstoAz



         Игра опасна си подел!
         Нима аз толкоз малко струвам?
         Черпиш ме с един коктейл
         и очакваш да му се любувам!?
         Хайде стига!Моля те прости ми!
         Ала твойте мъжки номера
         са толкоз пошли и изгнили
         че по-добре сама да си умра!



               мъка   никотин   безнадеждна   сама
Загадъчна...                 арогантна...                     нежна...              и безумно самотна!

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Към теб съм пристрастена,
както пушач към никотин,
от очите ти съм пленена,
за мен ще си останеш един...
Но разнищва ме жестока мъка...
Безнадеждна е съдбата...
Боли много от таз разлъка,
утеха намирам в самотата...
И сама измежду сенките оставам,
и умирам в адски болки аз,
на капчица любов се надявам,
но обгръща ме леден мраз...

:arrow: пясък,пеперуда,калинка,черен,вятър

WeySweet



На масата стара остави сърцето,
кървящо и още туптящо дори.
Заплака,погледна така към морето,
и с сълзите си солени раните си обгори.
От вазата красива, извади черна роза.
Остави я гриживно до сърцето
Отчаяно погледна се в старо огледало,
протегна се към някакъв наострен кол.
Намушка се,
с последни сили своето сърце извади,
постави го до другото и падна-загина.
След близо два дена дойде една кола,
от нея излезе красива жена с пола  [lol]
Отиде, седна на масата-там до трупа,
извади учебник, злокобен и вещ.
С заклинания пълен,
слуга на хора без сърца.
В ковчеже от злато сърцата претрупа,
с чужди сърца свободата им ограничи.
А розата черна остави да вехне,
оплакваще своята самота.

Живота е смешно сив на жълти раета, по които трябва да тичаме избягвайки сивотата.

WeySweet

офффффф каква съм шматка !!!
много се ивинявам.

Черен вятър пясъкът раздухва,
черни думи,продължават да тежът.
Черни птици яростно прогонват
пеперудата на твоят смях.

Черни точки в спомените детски,
щареният цвят пестят,
И по убежденията светски,
малката калинка иначе ще нарекък.

Вместо да е тя червена
с черни точици ,от тук оттам.
Черна ще я нарекат без време,
с червени петна укървавят.


:arrow: такси, смърт, болка,омраза, асвалт
Живота е смешно сив на жълти раета, по които трябва да тичаме избягвайки сивотата.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Спира и качвам се в черното такси,
одвежда ме бавно към мъчителна смърт,
опитвмам се да се измъкна,но не успявам,уви...
болка изпитвам,че обърна ми жестоко гръб...
Но не мога да изпитвам към теб омраза,
не мога да съм студена,като този асфалт сив,
аз опитах се в сърцето ти да вляза
но разтресе се земята от мощен зрив...

:arrow: кукла,сълзи,одежди,магьосник,пръчка

edin_zabraven_mig

Като порцеланова кукла си ти,
красива картина, зимен пейзаж...
Ала защо очите ти са пълни с сълзи,
та ти си нежен пустинен мираж ...
Сякаш магьосник във черни одежди
и с вълшебна пръчка в ръка
краде и смуче твойте надежди,
а ти скърбиш и повяхваш сама.

:arrow: интуиция, смразявам, прилеп, изкушение, кафяв

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Моята така безпогрешна интуиция,
този път жестоко ме подведе,
открадна сърцето ми,викам полиция,
ала в мъртъв свят на сенки ме отведе...
Смразявам сърцето,за да не боли,
ала прилеп заби зъби остри там,
виках за помощ,но къде бе ти,
нима остана глух,сляп и ням?
Ти-дяволското ми изкушение,
остър бодил-дървен,кафяв,
в теб търсех аз спасение,
да те забравя така и не успях...

:arrow: въглен,шепот,смях,зловещо,белезници

edin_zabraven_mig

Въглен обгорял е моето сърце ...
Със теб щастлива бях,
но сега посърна моето лице
и забрави що е смях.
Чувам адски шепот щом изляза аз навън,
всички искат да ми кажат нещо
ала все сумтят или мълчат ...
Ала всичко е така зловещо.
Сякаш всички викат в един глас
"Белезници и сложете" ...
И чудейки се къде съм аз,
чувам "по-добре я умъртвете".

:arrow: роза, връстници, колебая, интрига, жесток

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Сърцето мислех за червена роза,
красива,но и много бодлива,
ала днес разбрах,че е мимоза,
от полъха твой то се свива...
И порастнах преди моите връстници,
дали от любовта да избягам се колебая
в сънищата виждах черни колесници,
никога не получих това,което желая...
Оплитаха се интрига след интрига,
а живота стана така мъчен,жесток,
и мрака за сетен път ме застига...
Сякаш убиха сърцето с високоволтов ток...

:arrow: таван,прах,викове,призраци,демони,сенки

edin_zabraven_mig

Душата ми е зазидана в замък голям,
ала богатството нищо за нея не значи.
Щом протегне крила, те опират в таван,
а входа охраняват злобни кучета-пазачи.

На прах тленното иска да стане
със викове да смъкне тежки окови,
но в коридора призраци сякаш чертаят
сенки на демони, стари и нови.

:arrow: кукувица, ведър, усмивка, брошка, искра

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

koteto_sexy

Исках огъня да грее за нас.
Но след време тои угасваше и оставаше жарта, а след нея и последната искра и всичко остана  пепелта! [heart__]

ProstoAz

Кукувица някъде припява
и със сигурност успява
моя тъжен поглед-ведър
да направи.Жест - голям и щедър!
И тъй разхождах се с усмивка,
а пред мене гледам-пак отбивка!
Дали натам да тръгна,или не?
Ако нещо там ме изяде?
Но реших,че ще рискувам-
няма вече да умувам!
И не сбърках!Брошка там открих
и с искра в сърцето се сдобих!


         :arrow:            глупак   стойност   обикновен    нищо
Загадъчна...                 арогантна...                     нежна...              и безумно самотна!

Tajni4ka_:(

Ти си просто един глупак бездарен!
Ти си обикновено потаен!
Ти стойност на душата нямаш-
ти всъщност нищо нямаш!
Аз те обичах,
аз само тебе исках,
но съм сгрешила
като съм решила,
че можеш да обичаш,
а ти всъщност само напразно се вричаш...

:arrow:  сърце,   ранено,    болезнено,   отиде си
Не сме се забравили, а всъщност никога не сме били...
Душите ни ограбени все  други са имали...
Но защо не спираме да се желаем?
И без да сме започнали не можем да спрем!!