ИГРА: Стихче по поръчка (Игра за напреднали поети)

[{dulgokoska}]

[oops] Иво, да не сбърка игрите случайно? [lol]

[hixtima_89]

 красива е, искам я ... но не мога да бъда с нея ... не мога да я имам ... иска ме ... понякога, но отблъсква ме със нежна ярост ... отдалечаващи се стъпки ... думи много неказани ...

Красива е тя,ужасно красива...
искам я всеки миг...
но не мога да бъда с нея-тя с друг е щастлива,
немога да я имам,тя не чува моя вик...
Иска ме-зная,но за жалост...
понякога страхува се тя...
но отблъсква ме със нежна ярост...
отдалечаващи се стъпки отекват в тишина...
Думи много неизказани ридаят...
Болки най-болезнени до смърт се каят...  :)

[GP]

Дайте думи, по които аз да пиша
Че не става то така съвсем
Тъкмо щях за любовта поема да напиша
Изведнъж - ни думи, нито нищо...страшен спек

[ProstoAz]

ето ти


                      маникюр , лещи , хлътнах , заряза

[GP]

Хлътнах аз веднъж по чудо-юдо с маникюр и лещи
Тъпа беше, думите й да ги вадиш с клещи
Само зяпаше кат' изумена
Любимата й песен беще "Хищната хиена"

Опитах се аз да напрая квото мога
Ама не става, щото изрод беше, ради бога
Накрая кипнах аз и я зарязах
От туй страшилище овреме аз избягах

кючеци, джипове, мутри, кокони

[ProstoAz]

   Улици софийски потънали във мрак
   а под прозореца ми-нощен бар
   Пред него-джипове напсрели пак
   а във тях по двойки-лакей и господар!

   В бара слизат мутри и кокони-
   кючеци гнусни,дрехи на Кавали,
   екс',вместо ментови бонбони...
   И това са...хора преуспяли!


   глад , угризки , мразя , воля
 
   

[{dulgokoska}]

Глад ме гони за живот...
За разврат, пари и вино...
За всичко, що е дал ни Бог...
За празноглавие любимо...
Но няма шанс, държат ме силно...
Угризки хвърлят ми от дъжд на вятър...
И всичко причернява... милно...
Животче, ела си ти при кака...
Мразя да седя спокойно...
И да плета пореден чифт чорапи...
Имам хъс и имам воля...
Някой скоро ще си пати :p

:arrow: кривак, икономия, глупак, фобия

[Zatoichi]

Познавам аз една...жена,  [lol]
която има странна фобия,  [lol]
от чорапи плетени настръхва тя,  [lol]
но от инат,на преждата не прави икономия.  [lol]
Но къде се пъхнах аз,между шамарите,
тъй наивен съм глупак,
с куки дълги ще ми разплете шалварите,
ох,изпросих си кривак...  [lol] [lol] [lol]

смелост,барикада,кибрит,плеяда

[{dulgokoska}]

Не липсва смелост на глупака...
Само време за изяви...
Но от сърце той във отплата...
Непрестанно барикади прави...
И препъва се във тях...
После в смях кънтят ушите...
Няма място за кривак...
И шалварите стоят ушити...
Кибрит изваждам си от джоба...
Не, не пуша, не се коси...
Клечката запалвам скоро...
Излишни всички са въпроси... :>
И я пускам на земята...
А пък тя от гняв се пали...
Образите на глупака...
Плеяда са сред хубави пожари...

:arrow: визитка, глобус, теснолинейка, пропуск

[Zatoichi]

Със глобус под ръка,
качвам се в един вагон
и тръгвам нейде по света
като свободен йон.  [lol]
Пътувам аз безспир,
теснолинейката пищи под мен,
а аз,на звуците пастир
пищя със нея упоен.  [lol]
И изведнъж,сетих се за нещо
в джоба ръката си пъхнах,
извадих визитка,с букви гледащи ме тъй зловещо,
та чак от притеснението настръхнах.  [lol]
Визитката беше от нея,
от магьосницата всемогъща,
на сърцето ми искряща фея,
със магия въздесъща.
И в миг на ужас осъзнах,
че сигурно ми е сърдита,
изпитах вкоченяващ страх,
че виде ли ме,бързичко ще ме нарита.
На визитката пишеше къде да я намеря
и глобуса си на секундата погледнах
овладях се,спрях аз да треперя
и вагонетката си към целта с усилия впрегнах.
Дали онзи пропуск все още важи,
пропуска към нейното сърце
тъй великодушно ми даден,но дали
на друг не го е дала по погрешка,или пък не...


Извинявам се за "смисленото" съдържание,но както ми дойде така го написах.  [lol] [shame]

венчелистчета,зид,восък,неуловим

[{dulgokoska}]

Венчелистчета край мене зид издигат...
Ще ги ракъсаш ли, за да ме достигнеш?...
Или пък не... те тайно ми намигат...
Ако само се решиш, ще те пуснат да минеш...
И чакам аз... а ти пред тях все крачиш...
Насам-натам, а времето лети...
Стъпките ти нервно в мен клокочат...
И усещам... ще се излеят във сълзи...
Восъчна съм... и восъкът топи се...
От стегнатата прегръдка на цветята...
Чакам те... най-сетне появи се!...
И изтръгни ме... неуловим ли ми е ароматът?...
Защото цветна съм, но нямам вече блясък...
Бавно той по теб изтля...
Затова, Длъжнико, още малко ще почакам...
И после восъчна в цветове ще се стопя...

:arrow: дом, вълнение, поклон, бездихание

[Zatoichi]

Дом - дума тъй приятна
пропита с радост,топлина,
дума на сърцето златна,
дом - превръщам те в мечта...
Изпитвам неприятно вълнение,
че оставям те тъй надалеч,
да прекрача твоя праг е нетърпение,
но време няма веч...
Поклон ти отправям
и във печално бездихание
от присъствието мое те освобождавам,
но ще се върна,за да потъна в твоето обаяние.

прелест,следа,остатък,препятствие

[SkitnicaVmoretO]

Във тази късна нощ
ти посвещавам всяка прелест -
небето, песента на вятъра, луната мои...
които няма никога да имаш !

По плажа стъпки, непознати
следа от самотата моя,
след мен която се е тътрела
и ми е взела пак покоя.
Следи от моита нечовешка болка,
остатък от отминала любов,
горяла някога във вечен пламък
и после тръгнала към порив нов...
Така е.Тръгна си. Не съжалявам.
Ти бе препятствие за любовта.
През теб ще мина като вятър,
но все към нея ще вървя...

[SkitnicaVmoretO]

Във тази късна нощ
ти посвещавам всяка прелест -
небето, песента на вятъра, луната мои...
които няма никога да имаш !

По плажа стъпки, непознати
следа от самотата моя,
след мен която се е тътрела
и ми е взела пак покоя.
Следи от моита нечовешка болка,
остатък от отминала любов,
горяла някога във вечен пламък
и после тръгнала към порив нов...
Така е.Тръгна си. Не съжалявам.
Ти бе препятствие за любовта.
През теб ще мина като вятър,
но все към нея ще вървя...

залез, прибой, безвремие, щастие

извинявам се, че забравих думичките  :) [shame]

[{dulgokoska}]

Залез душата отново изпъстря...
Кървави краски изпълват я цяла...
Оранжеви огньове небето не пълнят...
Но жълто-червени на сърцето пред прага...
Се бавно промъкват, почукват му леко...
А то пък се прави, че цветовете не чува...
Излишно е всичко... слънцето бледо...
Се скри и в прибой на сълзи се привърна...
А те пък се пенят, разбиват, прераждат...
Отново тъй ярки, дъгата облекли...
Безвремие силно вратата заяжда...
Но през ключалката - мъка - те са потекли...
Щастие чисто в позлата лилава...
Се лее и мокри на сърцето краката...
А то не разбира прощалната багра...
След която настъпва спокойствието на тъмата...

:arrow: звяр, песен, поглед, пренесен