Огромна празнота

[dji_f]

Отново свита в ъгъла сама,
отново плаче една душа-
едно сърце погубено в разлъка,
едно дете,а с голяма мъка!
Пак е със сълзи на очите,
пак са в агония дните!
И там в ъгъла вдига то глава
и отправя погледа към снимката една!
Ала в този  поглед се чете:
"Прости ми,бях глупаво дете!"
Протяга то ръце
с надежда да усети една прегръдка поне,
защото забравило е таз прегръдка
и знае-няма отново да усети тази тръпка!
И с устни изсъхнали то мълви,
от болка пропито то крещи:
""Майко,защо легна в черната земя
и ме остави с голяма празнота!
Липсваш ми,майчице добра!
Прости ми,че не можах нищо да направя,
за да останеш още малко на света!!!""

                                                          с  посвещение . . .