Сватбеният подарък

[SkitnicaVmoretO]

Беше надвечер. Топъл вятър разнасяше навред мириса на току що цъфнали, пролетни цветя.Залеза обливаше в пурпурно-виолетови нюанси просторната зала на ресторанта.
Тълпа жадни за зрелища хора тръпнеше в очакване на младоженците.Всички тези хора приличаха на глутница вълци, които стоят с мил и сърдечен поглед, канейки се да разкъсат жертвата си на парчета.Подобно събитие заплашваше да заприлича на цирк с безброй шутове и единственото което за момента го отличаваше от цирковите представления бе официалното облекло на участниците.Голямата кулминация на шоуто тепърва предстоеше.Цялата тази сган от зяпачи бе дошла единствено за да види дали в тази така или иначе абсурдна сватба ще има двама младоженци или булката ще избяга в момента в който й замирише на брачен хомот.
Силвия беше на деветнайсет – красива, млада, в разгара на своя живот.Преди всичко зад стройната й фигура, дългата, къдрава коса и котешко зелените и очи, стоеше една безразсъдна и безотговорна личност. Беше известна със десетките разбити сърца, които е оставяла след себе си. Където и да отидеше, каквото и да се случваше, никога не оставаше сама, било то и за една нощ.
За връзката й с Ивайло, хората навред говореха, че е поредния безсмислен фарс. Всички смятаха, че колкото и да обича парите му, не би станала част от една фамилия, в чиито основи преди всичко стоеше спазването на моралния ред.
Вратите на залата се отвориха, раз звъняха се сватбени фанфари и през вратата (за огромно, всеобщо учудване) влезе усмихнатия до уши младоженец, под ръка със вече законната си съпруга. Човек би помислил, че за миг щастието на младото семейство, развали удоволствието на присъстващите гости, които искаха с очите си да  видят публичния позор на фамилия ,,Петкови".
Мария и Петър Петкови бяха известни с огромното си влияние в този малак град, които се беше превърнал във златна мина за семейния им бизнес и  при всички положения беше очевидно, че новия член на семейството никак не им е по вкуса. За госпожа Петкова, Силвия беше натрапница, която се опитваше да открадне сърцето на скъпоценното и дете, докато мнението на господин Петков, беше че тази млада девойка би подхождала повече в неговото легло на опитен Дон Жуан, отколкото в това на разлигавения му син.
Колкото и абсурдна да беше цялата ситуация за околните обаче, най-съкровената мечта на Ивайло вече беше факт. Колкото и да беше неприятна тази сватба за неговите родители, трябваше да приемат, че той е на двадесет и пет и е достатъчно голям и отговорен за да направи тази сериозна стъпка в своя живот.
Истината обаче беше, че Иво съвсем не беше отговорен.Беше хубав, силен мъж, на когото жена като неговата избраница подхождаше физически, но не и психически. Той беше пораснал като единствено дете, изцяло обгърнат от вниманието на любящата си майка, чието присъствие бе толкова силно, че бе направило от него едно мамино синче.
През цялата им връзка Ивайло дори не осъзнаваше, че със жена като Силвия той никога няма да е единствения, камо ли да получава пълното й внимание.
Въпреки всичко беше толкова заслепен от любов, че се подчиняваше на своята половинка, като куче на стопанина си. Дори и за този най-важен ден в техния живот, бе угодил на всеки един каприз на своята съпруга, подминавайки собствените си желания – скъп ресторант, цветя и  балони в количества от които гостите по масите едва се виждаха, рокля и обувки от Италия, скъпи бижута и като капак на всичко сватбен подарък от него, за нея – чисто нов Ситроен Ц4.
Силвия едва ли оценяваше стойността на всички тези жестове в знак на обич (е може би паричната) след като още от самото й влизане в заведението, започна да се налива  със шампанско, да обикаля масите на приятелите си, сякаш бе на дискотека, а не на собствената си сватба и дори реши да захвърли булчинската рокля, обличайки си нещо ,,по-удобно".
...Силви се преобличаше вече час. Ивайло я чакаше за да обиколят масите дигайки тост за тяхно здраве със всичките си гости поотделно. Търпението му преля – всички тези досадни зяпачи, се бяха втренчили в него и очакваха трепетно лично да ,,поздравят" него и съпругата му. Стана и забърза към задната вип стая на ресторанта където се преобличаше благоверната му жена. Още когато се приближи до вратата и хвана бравата, стомаха му се сви и го обзе странно чувство на несигурност. Открехна вратата на стаята и пред него се разкри гледката на полуголата му съпруга, която беше се отдала в прегръдките на бармана. Сърцето на Ивайло се сви, имаше чувството, че го бяха разбили на милиони парчета и сега те се забиваха в плътта му, оставяйки го без дъх. Не знаеше какво да каже, нито да направи, бе обезумял от болка... на най-щастливия си ден.
Силвия се приближи до него, наведе се и прошепна в ухото му :
-   Идвам след минута. Затвори вратата...след себе си. Направи ми този сватбен подрък.
Ивайло я погледна и затвори вратата... след себе си. Едва сега осъзна, че за тази жена вричането във вярност е като шега, думите за любов и вечна обвързаност не значат нищо за нея... Пое обратно към залата с гостите.
Силви стоеше сама...отново. Съвсем сама в тази огромна, празна къща, вече пет години. Всяка нощ чакаше Ивайло да се върне и да я прегърне в тази толкова студена стая... но го нямаше.Всеки ден излизаше рано преди нея и всяка вечер се връщаше късно след като е заспала. Целия им съвместен живот беше като една огромна, самотна дупка за нея.
Входната врата се отвори, през нея влезе Ивайло, последван от младо момиче.Силвия го изгледа, в очите й имаш болка, каквато никога преди не беше изпитвала.
-   Пак ли ? – попита тя.
-   Не зная, колко ще се забавим, тя е млада... мисля, че ще издържи повече от един барман, на нечия сватба, ако искаш си лягай.
Ивайло се качи по стълбите, а съпругата му остана загледана в пламъка на камината. Не можеше да каже или направи нищо, отдавна бе разбрала, колко го обича и каква глупост бе сторила преди пет години, но сега това нямаше значение за него. Той беше забравил как да я обича, болката, която му причини, можеше да притъпи цялата любов на света. Сега той всяка нощ просто си връщаше своя сватбен подарък, отново и отново и всеки път с различна...

[slunce]

С нейните камъни по нейната глава!

Прекрасно е....

[SkitnicaVmoretO]

Благодаря ти slunce  [cvetee]

[`Fallen_Angel`]

Отново ме плени с разказа си :))

Май ще ти стана фенка  :p

[SkitnicaVmoretO]

Е поне ще си първата, а на мен ще ми е безкрайно приятно  :) Благодаря ти за думите

[`Amy_Lee`]

Много добре си се справила,ей!!
Много хубаво написано..с много хубави думи..плени ме ..
но накрая е малко тъжничко..за Силви..
но както казаха вече - с нейните камъни по нейната глава...

[SkitnicaVmoretO]

Нали знаеш поговорката... "Всичко се връща"  [saddd]  Мерси за думите, радвам се, че ви харесва.

[poliii]

Az pyk не съм сагласна с това "с твойте камъни по тожоита глава" все пак тя му е изневерила ведъж,а след това той 5 години всяка вечер прави това което тя е направила един път,не е справдливо :( според мен тя е жертвата в ситуацията :(

[SkitnicaVmoretO]

Чувала ли си израза причинно следствена връзка,вярно че е част от правото, но се вписва идеално в ситуацията, неговите действия са следствие на огромната болка която му е причинила.  :)