News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Сладуранковци:ИЗНЕНАДА!

Started by OvCeL4EnCetO, August 30, 2006, 12:49:32 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

OvCeL4EnCetO

Значи,милички,идеята е следната-всеки пише разказче и дава тема за следващия!Успех и да се забавлявате [inlovee]
Life is beautiful.So simple.

OvCeL4EnCetO

..сега осъзнавам как бях на крачка да изгубя всичко днес,но имах верен и истински приятел,който грееше като слънце в мрачната ми душа..Сега когато ви пиша това тя го чете-благодаря,че си с мен! :)
След като затворих телефонната слушалка бях втрещена,нищо не беше станало,но треперех цялата,в ръцете ми морското свинче-също!
Знаете ли един мъдрър човек днес ми каза:
[12:48:33] _Nightmare_ каза: no molq te kogato ti e mn gadno ... i mrazi6 jivota si... podlegni prez prozoreca... vij zaleza, izlez sred prirodata ... 6te vidi6 4e v celiq svqt vse o6te ima ne6to krasivo i nejno koeto bi moglo da te nakara pone da se usmihne6...
Да..и колко си права само....


:arrow: приятелствата,които губим...
Life is beautiful.So simple.

taina_maina

 [heart__] Днес стана нещо...Нещо,което ме накара цялата да изтръпна,да треперя...!Щях да загубя една приятелка..!Създанието,което се появи в живота ми толкова неочаквано,че още не мога да се осъзная!Спечелих я без да искам..и днес щях да я загубя по същия начин!
Когато ми каза..че няма причина да живее..че не е нужна никому..Първата ми мисъл беше:НА МЕН...На мен си ми нужна!!Седях срещу монитора и мълчах!Не казвах нищо..нямах думи..Как можеше да ми е толкова близка,а да е толкова далече..Как можеше да я ценя толкова много...като я познавах едва от няколко дни...Защо когато я чух да ми казва,че е грешка си помислих :Грешката,която ме спаси...Защото тя може би не знае,но се появи точно,когато всичко в мен ме убиваше...и търсех причина да живея...И тя се оказа тази причина..Тя-която се смяташе за грешка!Чак днес осъзнавах колко много държа на нея и че ако я загубя,а не съм могла да я спра...да и помогна..Никога няма да си го простя!Защото тя ми даде да разбера,че в живота може  една любов да те убива..да те измъчва..и ти да няма как да я спреш...Но някъде там има приятел,за който да се хванеш...и той да те измъкне поне за малко от омагьосания кръг,в който си затворен...Благодаря ти миличка...Ти ми даде шанса да видя колко всъщност са скъпи приятелите...и колко смазан и безполезен се чувставаш,когато има възможност да ги загубиш....ЗАВИНАГИ!!
[heart__]

:arrow: Любовта,която нямаме сили да забравим..

OvCeL4EnCetO

Знаете ли не съм аз човека,който да говори по тази тема,но все пак...Знаете ли,когато днес се случи това с това момиче и аз разбрах колко са важни тези приятели,когато обичта ти те убива...
...Момичето изключи скайпа,разплака се и се разходи из къщата...И тогава се сети за всички свои приятели,за прекрасните моменти с нейната най-голяма любов и си каза:
-Те не го заслужават!-отиде до стаята си и се сети за прекрасните и вечери с приятелки точно в тази стая!Колко обичаше тези хора....
Отиде до телефона,после до компютъра и включи скайп.Помоли за помощ,за да приключи веднъж завинаги с това...любовта,която я изяжда от вътре..Любовта която държеше ножа и сезала и ги беше овъртяла около китките си..любовта,която изкара лекарствата..любовта,която щеше да я погуби..но се сети за Мари,за слънцето,за Шошо,за зайо..и се усмихна..беше оцеляла..за пореден път..И дай боже всичко най-сетне да се оправи..защото беше сигурна че не иска повече да вижда как приятелката й я спира да направи глупости!
-Ако не беше ти,Мари,не бих оцеляла...


:arrow: Щастието!
Life is beautiful.So simple.

slunce

Не знам какво е щастието,а бих искала,бих искала да бъда щастлива и обичана.
Радвам се за хората които са щастливи,но възможно ли е да са истински щастливи,възможно ли е всичко да им е наред....
Не спирам да мисля за болката,за страданието....но не бях се замисляла за щастието
При мен то беше най-голяма когато се роди мъничката ми братовчедка,тя сякаш искаше да покаже на всички ни да забравим миналото и да започнем отначало..
Семейството ми е страдало много.....Всеки си има проблеми.......
Но се моля щастието да дойде и при нас.......и да продължим напред с усмивка
Тук също намерих хора които ми помагат да забравям проблемите,те си знаят кои са.....
Те сега са моето щастие........ :)


Миналото,което искаме да забравим.......

Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете...

OvCeL4EnCetO

Има залези,които ни пожелават лека нощ,ала има и азлези,които танцуват за последно сбогом....
Спомням си един точно такъв...
От стаята ми се виждат прекрасни залези,но този ден беше ясно..слънцето неусетно се скри и пре очите ми се появи той...и любовта ни..този спомен искам да погубя,не мога да живея с него,ала за жалост не мога и без него :)

:arrow:Приятелите,които ще помня цял живот
Life is beautiful.So simple.

slunce

Има приятели,които са били много добри към теб,които са били истински....
Те са тези които се помнят цял живот..
Старая се да забравям лошите неща,искам да помня само хубавите....
Имам приятели,които с ръка на сърцето мога да кажа че са златни,,,,,
Нищо не е вечно.......но мисля че има и изключения....
Мога да се похваля с такива приятелства които определено ще са вечни и запомнящи се...
Приятели от които съм видяла само добро....
Приятели които са до мен когато имам нужда
Има истински приятели,но трябва и ние да бъдем такива!!
[/size][/font][/color]



Най-големия грях е да обичаш любовта на друг!

Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете...

ivalenny

Така е да.Може би наистина най-големия грях е да обичаш любовта на друг човек.Била съм и от двете страни обичали са моята любов и аз съм желала чуждата.Но понякога сърцето не пита,може би просто в този етап когато заобичаш друг човек,който има връзка,може би...единственото за което трябва да се съжалява е че не сте се срещнали по-рано...В този свят изграден от толкова лъжи само сърцето никога не лъже....

Тя остави слушалката на масата...Обади й се ТОЙ...нейната мечта на дните и греха в нощите й...А той беше женен отдавна ,имаше деца...Тя знаеше,че ще е невъзможно да го има винаги до себе си,но на нея и малко и стигаше...
Имаха среща днес в едно кафене а тя бързаше да не закъснее.Казвам ви беше лудо влюбена.Играеше добре ролята на любовница и верен приятел...
Пристигна навреме и той и подари цветята,които тя толкова обичаше-хризантеми.
Целуна го,усети тръпката по цялото си тяло,после седнаха.Поръчаха кафе и зачакаха...
Тя се вгледа внимателно в очите му като че ли искаше да ги запомни,изпиваше с поглед цялото му тяло и не казваше думичка.Понякога и мълчанието казва много...Да,тя искаше да си изгради онзи образ в сърцето и в душата,да го запамети и после...после да си тръгне,може би завинаги...
А той разказваше колко много я обича...е,да може би е така..Но тя не искаше да остави семейството си заради нея.Пък и след последния скандал с жена му,беше взела решение да го остави...
Изпи кафето си,изслуша го...А той се чудеше защо мълчи...
Попита я,а тя се стресна и се засмя...Сърцето и плачеше...Пред очите й се прокарваха на кадри всичките им моменти заедно,онез нощи пълни с грях и животинска страст и устните му по нежната и кожа...Всичко беше Минало...Тя си тръгва днес...
Стана,впи устните си с неговите...После го погледна и тръгна...От очите й капеха съзли...А той нищо не разбираше...Не се опита да я спре,не тръгна след нея...Загледа се и погледна на масата имаше лист...
Хвана го и прочете...
"Аз те обичам толкова много,че въздухът дори се нарича с твоето име...Обичам те толкова силно,че светът ми това си ти.Желая те истински и до полуда,искам да си до мен цял живот...Но разбери,че не може...Винаги ще те обичам,а сега...сега сбогом не ни е писано в този живот.Срещнах те късно или ти не ме дочака...не знам.Но не мога повече...
Ако има рай там ще те чакам и друг живот да живея само за теб ще питам....Обичам те!..."

Сервитиорката донесе сметката,видя го...той плачеше като малко дете.Попита го дали има нужда от помощ,а той отвърна "Да някой да накара времето да спре"...Излезе от кафенето и се запъти към вкъщи знаейки,че никога повече няма да я види...
[/b]

:arrow: Любовта от разстояние

OvCeL4EnCetO

Любовта от разтояние...спомням си,той така пламенно ме обичаше,а аз него-не,просто опитвах да забравя първата си голяма любов...и успях!

...Те пътуваха вече прекалено дълго и цялата трупа се беше разбунтувала..Ей тоз град да не е в САЩ бе госпоо? И така пътя неусетно мина в познати скандали и тогава..те слязоха от автобуса..пред младежкия дом ги чакаха група деца и едно от момчетата се загледа в нея..тя беше невероятна постоянно усмихната и щастлива!..
Минаха два дни и на 3-тия те тръгнаха...беше прекрасно,да,всичко беше прекрасно!Но на те си заминаха..и болката пареше в детското й сърчице и гореше най-съкровенните й усмивки на клада..Беше пораснала,не беше момичето,което искше да бъде,беше момичето,което трябваше да бъде...болката я докара до там че 1 година пок-късно тя успя да се съвземе..от първата си любов...



[heart__] [heart__] [heart__] първата любов! [heart__] [heart__] [heart__]
Life is beautiful.So simple.

tonnny_bg

Първата любов.

Казват,че тя най-дълго се помни.Първата любов за мен е една тренировка на сърцето да обича.Сигурно би трябвало да я запомня,да се сещам понякога за нея,но не.За мен истинската любов е тази,която е най-силна,тази която ме кара да се чувствам жива и да обичам живота.Първата любов не е най-силна,просто защото не знаем какво да правим с чувствата си.Така мислеше Тя,седнала на перваза на прозореца.Прехвърляше в ума си спомени от миналото,редеше ги в албума на паметта си и им се усмихваше невинно.Първата и любов беше едно момче със толкова сини очи и толкова мила усмивка,че гледайки го ,тя преставаше да мисли за друго,тогава съществуваше само той .Беше щастлива(или поне си мислеше ,че е така).Нали казват,че щастието е като здравето -щом не го усещаш,значи го имаш.Сега тя знаеше ,че го е имала.Но...приказката бързо свършила.Той заминал надалече и всичко се стопило в мига ,в който и казал "Сбогом".
Сега тя отново обича и е обичана.Но тази любов ухае на друго.Тази любов и дава криле,тя лети и се усмихва на света.А той?Той само и помага да се приземи ...до него.
:)

Вярата ни. [inlovee]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

slunce

Вярата е вътре в нас...
Тя ни дава сили да живеем да се борим...
Има вяра в Бог ,вяра в любовта,в щастието
Но въпреки всичко тя е една...Какво щяхме да бъдем бе нея...едно нищо
Намусени,нещастни и песимистични същества...
Всеки има нужда от нея-богатият,бедният,щастливият,нещастният
Има я за да вярваме в нея....за да бъде нашия спасителен пояс
Иначе защо ни е.......
Не я подминавайте.....тя е за нас
Трябва ни само мъничко вяра и всичко ще се оправи
Просто повярвайте че я има



Завистта

Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете...

OvCeL4EnCetO

Според мен,когато завиждаме на някой ние губим част от себе си,защото по този начин изгубваме индивидуалността и желанието си за живот...Хората не осъзнават понякога колкое важно ад спрем да мислим за глупости и ад не се изпускаме от поглед един друг защото ще се загубим...Завистта само допринася към това...
Със сигурност не е правилното решение да седнеш ад завиждаш на някой вместо да си кажеш,че ти си по-щастлив,по-весел и въобще по-по...всеки е различен и в този голям и объркан свят трбва да е себе си,а не някой,който иска да бъде...Нека се радваме на това,което имаме докато се борим за това,което искаме,за да знаем че дори и ад не го получим не сме с празни ръце...



Сенките от миналото
Life is beautiful.So simple.

ivalenny

Сенките от миналото ни преследват винаги...
Въпроса е дали ще им позволим да превземат и настоящето и бъдещето ни..Когато човек се раздели с някой дори и да не е болезнена за него раздялата,в сърцето се запазва скъп спомен...
Не трябва да живеем с мисълта за минали хора и минали мигове..колкото и да ни е трудно трябва да продължаваме напред и да се борим за живота си.Щом като са се разделили двама души редно е да не се търси вина и да не обвиняваме нас самите,каквото било било...
пито платено...друга любое или друго приятелство ще ни застигне някъде по пътя ни.
Но ако живеем само със спомени и се надяваме времето да се върне неусетно назад,това няма да стане и скоро ще осъзнаем,че сме пропиляли години в самосъжалениеи печал...и често така можем да изгубим други хора,които са си заслужавали да означават нещо в живота ни.
За това да гледаме напред и да оставим сенките от миналото само да ни следват,но не и да ни пречат да живеем  [inlovee]

:arrow: Чудесата...

F1LL3D-w17h`p01$0N

Чудесата се случват,когато най-малко ги очакваме и най-много желаем.Вярвай,мечтай и знай,че има чудеса.И те се случват,когато вярваш!Истинско чудо си е да те обичат или да обичаш.По-голямо чудо от това няма.То не е толкова невъзможно,просто трябва да повярваш...  :)

:arrow: Изневярата

OvCeL4EnCetO

Изневярата е нещо,от което сърцето ти се къса и просто оставаш без думи..Когато разбереш че си измамен,предаден и изоставен по този,възможно най-гаден начин...Ставаш жалък понякога..когато започнеш да се самосъжаляваш..Правилиният избор е-една седмица тъга и цял живот борба!


Кой си ти?
Life is beautiful.So simple.