Вятър и слънце

[Angel Soul]

Вятърът е тъжен.
Неволно заедно със себе си
притихналата есен той довя.
В изсъхналите клони
на дърветата намери
тайното убежище
за непотърсената, вяла самота.
Заплака с облачните сълзи,
поливайки градини и поля
и макар да стъпваше на пръсти,
сякаш смръщен ураган запя.

Забулено зад облак,
слънцето надникна и видя.
После леко се усмихна,
слънчев лъч на вятъра изпрати ...
за секунда той се сепна, после спря.
После пак задуха - сякаш на инат!
Слънцето му смигна -
после пак и пак ,
после с лъч го гъделичка,
упорито слънце -
не остави във душата ветровита
нито късче мрак.

[Perto]

 [a taka] [a taka] [a taka]

[®©Petia®©]

БраВоо [cvetee]

[gabriela]

СУПЕР Е  [a taka]