Безкраен ден

[Unforgotten`feeling`f]

Когато огънят гали
чувствата огледални,открити,
когато ледът целувката пали,
когато сивите цветове са с дъги пропити...
Когато ти си тук!
Когато ме целуваш...
Когато с мек памук,
раните ми груби лекуваш...
Когато се смееш небрежно
на глупавите ми шеги и закачки,
когато небето в очите ми е тъжно,безбрежно,
когато се сгушвам в стари играчки...
До мен си пак!
И в топли,светли мигове те имам,
като се  държиш детински,като глупак,
аз пак и пак  от топлината ти взимам,
защото безспир ме обичаш,подкрепяш ме пак....
Тогава нощта въздъхва отчаяно,
съзира слънце във нашите погледи,
обръща се и си тръгва замаяно,
а след себе си оставя унтринни следи...
И тя същи разбира
денят безкраен,безкрайната любов,
която двама ни събира...
и светът за  безкраен океан от обич...е готов!

[gabriela]

много е красиво това стихотворение.останах без думи докато го четях.прекрасно е