News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

ИГРА: Улови момента

Started by uNiKaT, November 16, 2005, 20:20:01 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

OvCeL4EnCetO

И ето че и ти доказваш как нещата си се случват..
Понякога,когато вън вали се моля да не е така...
Но някои неща случват се наистина просто ей така..
И няма щастие можещо да замени това,
което ни показва любовта
и по трудни пътища ни води,
и показва сладостта!
Life is beautiful.So simple.

GP

Зад блока, сред паркираните там коли
Един трабант не спира гадно да бучи
Трима чички, селските монтьори
Форсират го и го "поправят", тъпите позьори

Реве трабантът с дрезгав глас продран
"Стар съм вече, не съм за аутобан"
Онези нещо в тихия следобед пак нагласят
Със страшен рев махалата те огласят

Скоро май на някой ще му писне
Ще слезе долу и ще ги притисне
На трабанта клечката ще драсне
ще свършат изведнъж ремонтите ангелогласни
Моля, ако триете мои стихчета, занапред ми ги пращайте на лична бележка в профила. Благодаря предварително.

Djindjer

Трабант съм аз, но служих ти добре
по-мощен бях дори от сто коне
а и макар сега да не съм първа младост
в живота свой аз служих ти с радост.

Какво от туй, че старо съм трабантче
в дъжда си скрит под моето таванче,
по улиците пъркам с пълна газ
не заслужавам тази участ аз.

Така че ти кибрита прибери
и клечица за мене не пали.
Търси в двигателя ми таз повреда.
Какво ти пука тебе за съседа?

GP

На по 88 станахме и остаряхме
Живота си заедно изживяхме
Аз помня времето когато те закупих
Ти бе за мен колата, от веднъж се влюбих

И вместо да ти осигуря достойни старини
В някоя автоморга с твои набори-коли
Аз те продадох на съседа ми, техника
Който иска до последно да те изстиска

Пърпориш немощно ти в тихия следобед
Ревът ти вече е кат' стон задгробен
Ще те откупя и ще си почиваш ти спокойно
И ти, че и ние, удоволствието ще е двойно



Моля, ако триете мои стихчета, занапред ми ги пращайте на лична бележка в профила. Благодаря предварително.

{dulgokoska}

Айдеее... май смехът ми свърши...
До одеве се кикотих...
Но сега внезапно с тишина завърши...
Дано не е момент доживотен...
А другите май се забавляват...
И лошо няма, знам, в това...
Дано на тишината се не дават...
Че е толкова неприятно... оу... да [confused]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Каква тишина те гони бре мила,
хайде докарай отново смеха,
стига усмивката си крила,
хайде,че със думи ще те поразя.... [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Тази заплаха сериозно разсмя ме...
Колко си страшен... И Кинг Конг ще се смае [lol] [lol] [lol]
Но аз благодарна съм, че теб, Стихийо ,съм опознала...
Ти усмивката връщаш ми с бързината на хала [inlovee]
:p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Ти ми се смееш,  [lol]
но аз съм сериозен,  [lol]
акъла ми нощем пилееш  [lol]
и ставам все по-помпозен.  [lol]
Та как да те укротя,
аз се чудя,
дали во веки да заспя,
или от всяка стрела да се будя...  [lol] [lol]
Ти ми кажи,
неспяща красавице,
играй свойте игри,
свали маската,покажи ми лице... [lol] [lol] [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Мен да укротяваш? Че да не съм аз животно диво...
Пък и сили все спестяваш... В съня да ги харчиш било по-красиво...
Бил си сериозен... да бе... а що се смееш...
Я вземи успокоително, че ще се поболееш...
Аз твоя акъл не съм го докосвала даже...
Ако някой се съмнява... нека веднага обратното докаже...
И че този сън ще ти изяде главата скоро...
Разбери ти... ако не, то съседът ще го стори :>
Лице показах ти отдавна... по пощата го пратих...
Май нещо и за памет... спешно трябва ти... дали пък хапове?!
[lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Ти май нещо ме кориш,  [lol]
че пестял съм сили в сън,
опитай ти кат мен да спиш,
да видиш колко уморително е да си пън... [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Ми я сложи го в печката тоз пън...
Или пък покани от гората мечката в хубавия сън...
Да видиш как енергично ще забягаш...
И капчица умора няма ти да проявяваш! :>
[lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Пуснал е дълбоки коренища,  [lol]
този пусти пън,  [lol]
не става лесно той на пепелища,  [lol]
май в петичката ти е трън... [lol] [lol] [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Е, ако побира се в петата моя...
Туй трънче мъничко е, знай...
Иглата хващам... скачам в боя...
Скоро няма да заспиш отново... май...
[lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Не игла ще ти трябва,
а цяло мачете,  [lol]
защото съня не отслабва,
но отслабват ръцете... [lol] [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Нима куца ме искаш...
Без пета или глезен?
Ако на акъла ти уйдисам...
Някой друг ще е бесен [oops]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."