Вампирът

[XpucTuH4eTo`]

-Бабо,разкажи ми пак за Вампирът и неговата любима!
-Стига,Хейл,виж колко е късно...
-Но,моля те бабче...Знаеш,че това е любимата ми история...
-Ех...Добре.Слушай тогава....

   Някога,много отдавна,на брега на морето имаше една страшно висока скала.Тя бе отнела хиляди животи и беше свидетелка на милиони съдби,но една съдба не можа да прекърши...Съдбата да бъдеш обичана от вампир.


  Селена беше само на 16,но притежаваше красотата на богиня.Имаше дълги,еротично спуснати къдрави коси и очи,по-дълбоки от Ада.Усмивката й караше целия свят да се усмихва с нея,но болката не я напускаше.Безумната и изгаряща болка,породена от една обич,изгубена в безкрая...
  Той беше виновен.Ходещият мъртвец,създанието,от което всички се страхуваха.Причина-той бе вампир.Притежаваше безсмъртие и сили,за които обикновенните хора не можеха и да подозират.Посещаваше девойките в съня им,обладаваше ги,пиеше от кръвта им.Бутилираше младостта и красотата им и ги превръщаше в себеподобни-същества без души,преследвани от вечната жажда за кръв.Но срещна нея...
                                                                       ***
  Беше красива майска вечер.Селена и приятелят й Виктор се разхождаха по брега на морето.Колкото и омайваща да беше вечерта,за тях тя беше сива и мрачна,защото беше последна.
  -Утре заминавам-с тъжен шепот промълви Виктор.
  -Неизбежно е,нали?-отвърна му немощно Селена.
  -Неизбежно е...Корабът е вече готов.
  -Аз ще те чакам,любов мов.Винаги ще те чакам.
  Откъсна едно цвете и го закичи в косите му.
  -Обичам те!
  Изобщо не подозираха,че не са сами.Някой ги наблюдаваше.И този някой беше Вампирът.
  Запленен от красотата на Селена,той стоеше в мрака и безмълвно й се възхищаваше.Тя трябваше да бъде негова.И щеше да бъде...
                                                                       ***
  Тази нощ Селена сънува странен сън.Присъни й се мъж с величествена осанка.Имаше гъста тъмна коса и кристално сини очи.Казваше се Игор и излъчваше власт.В него имаше нещо...тайнствено и магнетично...Нещо,което я привличаше адски силно.
  Той я поведе през гората.Влязоха много навътре и изведнъж,от нищото,се появи замък.Огромен и красив,сякаш забравен от времето.Тъкмо пристъпи в него и ...се събуди.Прозорецът на стаята й зееше отворен,а тя беше сигурна,че го затвори.Погледна навън...Мъртвешко спокойствие...
  Цял ден прекара в мисли за Виктор и мъжа,който й се присъни.
  В действителност Игор наистина беше при нея.Пи от кръвта с любов,каквато не беше познавал преди.Облада я със нежност,която го съсипа.Но за първи път през жалкото си съществуване беше щастлив.Дори й показа своя дом...Или по-точно нейният нов дом.Беше решил да я посети и тази нощ...
  ....И го направи!Нощта беше тежка.Селена сънува Виктор-мъртъв.Потънал в кръв,той лежеше безчувствен на палубата.И след това,от нищото,както и замъка предишната вечер,се появи Игор.Подаде й ръка,но тя отстъпи назад уплашена.Тогава чу гласът му:
  -Ела,не се страхувай!Няма да те нараня...
  -Ти го уби,нали?Ти уби моя Виктор!!!-крещеше през сълзи Селена.
  -Направих го,защото те обичам!
  -Обич ли?Какво си ти?Що за човек би изразявал обичта си по такъв жесток начин...
Не успя да довърши.Вампирът с един скок се озова до нея и тя се оказа заклещена между силните му ръце.
  -Пусни ме...-промълви тя едва чуто.
  -Не...Ти ми принадлежиш...
  -НИКОГА НЯМА ДА ТИ ПРИНАДЛЕЖА!АЗ ПРИНАДЛЕЖА НА НЕГО-изкрещя и посочи безжизненото тяло на Виктор.
  Вампирът я изгледа тъжно и тя се събуди.Прозорецът,също както и предишната нощ,беше отворен.А леглото й...Леглото й беше мокро и пропито с кръв...
  След три дни й съобщиха за смъртта на Виктор."Нещастен случай"...Не.Беше убийство и тя знаеше много добре кой го беше извършил.
  Същата вечер Селена отиде на брега.Застана на скалата и нададе ужасяващ вой-смесица от ярост и болка,каквито никога не беше изпитвала.Никога нямаше да бъде на друг.Беше му обещала да го чака вечно и само смъртта й можеше да й попречи да изпълни обещанието си.
  Смърт...Тази мисъл я изпълни със спокойствие и в един миг реши какво ще направи.Погледна красивите дълбоки води на бездната...Щеше да му остане вярна завинаги!С грациозността на птичка Селена разпери ръце.Огледа се за последен път.Пое дълбоко дъх и се хвърли във Вечността...

  Събуди се,но нещо не беше както трябва.Не знаеше къде е,не си спомняше и как е попаднала там.Не я и интересуваше.Не чувстваше нищо-само празнина и жажда...за кръв.Изгаряше я жажда за сили от Нейния Господар,единственият,на когото принадлежеше.Единственият,когото обичаше.Този,който я дари с нов живот.Изобщо беше ли обичала някога друг???Не...Не си спомняше.Или не искаше да си спомни.
  За нея беше само той-Вампирът!

[Angel_Eyes]

Много хубаво разказче.... :flowers:

[XpucTuH4eTo`]

Радвам се че ти харесва  [lol]

[Angel_Eyes]

Радвам се че ти харесва  [lol]

Много ми хареса...
и обичам разкази за въмпири  :)  [lol]

[XpucTuH4eTo`]

И мен много ме кефят...Такива сладури са  [inlovee]

[Shady^]

и аз и аз ама вечер като си легна немога да спа [lol]

[XpucTuH4eTo`]

е че какво им е :)

[Shady^]

ами ако дойди при мен и ме ухапиии и после и аз ще стана Фампир [lol]

[XpucTuH4eTo`]

якоооо  [lol]

[Shady^]

първо чуваш леко скърцане от врата, после стъпки, които с времето бързо стават по-слини и по-бързи, след това  виждаш две големи червени очи, които те гледат и накрая усещаш как Вампирът те захапва за врата ...

[XpucTuH4eTo`]

отде тоя късмет... [confused]

[Shady^]

мм не знам преди 2 дена ми го казаха, обаче беше 10 и половина вечерта :)

[Smahnata^BG^]

много е готинко поздравления! [inloveee]

[XpucTuH4eTo`]

мерси  [shame]

[Bonita]

 [confused]ам да,ама не е ли за Литература