ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

{dulgokoska}

Ни едничък ред от твоите не гледам...
Със затворени очи пиша отговор отново...
Познавам те мъничко, но отдавна прогледнах...
В душата топи се и застива олово...
Чувства укриват се, сякаш прогонени...
От тебе самият, от страх, от несигурност...
Намерили израз в страници оголени...
Които привличат те... и те водят до близаст...
:p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Отдавна опитвам да те разбера,
но май не ми се отдава,
стъпките ли бъркам,друго ли греша,
като ги рекнеш едни,лошо ми става...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Не ми се отдава да бъда разбрана...
Но затова пък родена съм сама да разбирам...
И май че все неясна ще остана...
А казват, че силна е думата... ЗАВИНАГИ...
В моя случай явно на място стои си...
Все някой не е видял в мене смисъл...
Объркваш се често... а уж разбран ти си...
Значи наистина някой мен е орисъл...

[shame] [confused] [shame]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Неясна си само на моменти,
аз съм разсеян,отвян и леко заблуден,  [lol]
пращам ти аз мислено всеки миг своите аплодисменти
и пак оставам от красноречието ти запленен.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Красноречието е за всеки достъпно...
Различно е, когато идва от сърце...
И трудно е, щом по него се хлъзнеш...
И загубиш представа за реалното лице...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Щом се хлъзнеш...можеш да паднеш,
но запазиш ли баланс,
опитай ти мига да грабнеш,
защото може да ти е последен шанс.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Последен шанс сега ти давам...
Спри да се губиш наоколо...
Че ръката ми подавана...
Ще те бутне в най-дълбокото [evil]
[lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Спри да редиш думи съмнителни,  [lol]
че изпитвам притеснения известни,
хайде насърчи ме,защо не чувам словата поощтрителни,  [lol]
за тебе тука полагам усилия големи,нелесни...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Притеснения известни?! Та какви могат да бъдат...
Я малко по-ясно... Че ще се загубя...
Представяш ли си само... Да не разбера както трябва...
Да се нацупя най-прямо и... да побягна [oops]
Тогава няма да има за какво да се тревожиш...
Но ако те стигна за изясняване ще се молиш... :>
Усилия големи, непосилни направо?!...
Е, айде тогава отбий за почивка вляво [lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Най-прямо ще ти кажа драга,
за почивка ще отбия в леглото,  [lol]
а сега Затоичи пак ще се напряга,
да ти угоди в името на доброто.  [lol] [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

В името на нещо скъпо...
Стига с мен се оправдава...
Чие добро е толкоз трудно...
Че на мен те "подчинява"?! [oops]
[lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Подчинява ме желанието,
погубва ме старанието,
сила дава обаянието
и след всичко туй идва...покаянието...  [lol] [lol] [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

След всичко идва Краят...
И единствен Той не си отива...
При Него нищо не остава...
И споменът дори загива
...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Остава това,което решиш,
отива си това,на което позволиш,
без значение права ли си,или пък грешиш,
относително е всичко,което уловиш...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Относително е всичко... така си е наистина...
А ти избягваш близост в спорове убийствена... :>
Ах, как се застрахова... цитирам - "без значение"...
Но и за това мога да се хвана... познаваш моето поведение :p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."